Смърт край Змийската река
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Смърт край Змийската река». Краткое содержание книги:
— Слушай, успокой се. Не видях никого, освен теб да слиза долу.
— Може би си ти?
— Господи, Рийс — по лицето на Бренда се изписа искрена изненада. — Защо ми е да правя такова нещо! Трябва да се стегнеш. Ако имаш нужда от още дребни…
— Нямам нужда от нищо.
Обзеха я див гняв и паника. Рийс се втурна на улицата с кошницата с мокри дрехи.
Прибери се у дома, нареди си тя. Веднага. Заключи вратата.
Рязкото изсвирване на клаксон я накара да подскочи и да вдигне кошницата като щит. Загледа как собствената й кола се плъзна на обичайното си място до стълбите. От нея слезе Линт.
— Не исках да те уплаша — извини се той.
Рийс успя да кимне любезно. Защо я наблюдаваше по този начин, сякаш бе извънземна? Защо хората я гледаха така странно?
— Гумите са здрави. Просто бяха спаднали. Напомпах ги.
— О, чудесно. Благодаря.
— Реших да проверя и резервната ти гума, но…
Тя облиза устни нервно.
— Нещо нередно ли има с резервната гума?
— Работата е там… — притеснено поде той. — Гумата е заровена надълбоко.
— Не разбирам какво искаш да кажеш — отвърна Рийс, като остави кошницата на стъпалата и се приближи до него. — В багажника няма друго, освен аптечка и аварийни инструменти.
Линт се поколеба, тя грабна ключа от него и отвори багажника.
Първо я блъсна вонята. После забеляза боклука. Багажникът бе натъпкан с боклук. Черупки от яйца, утайка от кафе, мокри хартии, празни консервени кутии. Сякаш някой бе изсипал цяла кофа в багажника.
— Не бях сигурен какво ще искаш да направя — обясни й Линт.
— Това не е мое дело! — извика тя, като отстъпи назад. — Не съм го направила! Ти ли го направи?
Внезапното смайване, изписало се по лицето на Линт, й напомни за изненаданото изражение на Бренда.
— Разбира се, че не, Рийс. Багажникът бе пълен, когато го отворих.
— Някой ми причинява това! Не съм го направила! Някой…
— Не искам да се крещи пред ресторанта — сгълча ги Джоуни, като излезе от задната врата на заведението. — Какво става тук? Господи, каква е тази смрад? — сбърчи нос и надникна в багажника.
— Не съм го направила — започна Рийс.
— Нито пък аз — бързо добави Линт. — Трябваше да проверя резервната гума и се натъкнах на това. Но Рийс ме обвинява, че аз съм натъпкал багажника й с боклук.
— Просто е разстроена. Мамка му, Линт, ти няма ли да побеснееш, ако ти се случи подобно нещо? Проклети хлапета — продължи малко по-меко Джоуни. — Най-вероятно банда келеши правят гадни номера на хората. Линт, отзад имам гумени ръкавици и препарати. Помогни ми да почистим колата.
— Аз ще я почистя — бързо се обади Рийс. — Линт, ужасно съжалявам. Просто не разбирам…
— Качвай се горе — нареди й Джоуни. — Отивай. Линт и Пийт ще почистят колата. Ще дойда при теб след минута. Не спори с мен — добави тя, когато Рийс започна да протестира.
— Съжалявам — повтори младата жена и изморено вдигна кошницата. — Ще ти донеса парите — обърна се към Линт.
— Няма за какво да плащаш — махна небрежно той. — Само въздух.
Джоуни го потупа по ръката.
— Иди отзад и кажи на Пийт да ти помогне. Следващата ти вечеря е за сметка на ресторанта.
— Как хлапетата са отворили багажника, Джоуни? Огледах го, със сигурност не е бил насилван.
— Господ знае как тия калпазани успяват да сътворят някоя дивотия. Или защо — добави, преди Линт да зададе следващия въпрос. — Но факт е, че багажникът е пълен с боклук. Така че вие с Пийт трябва да се погрижите.
Когато Джоуни влезе в апартамента на Рийс, я завари седнала на леглото. Кошницата с мокрите дрехи бе до краката й.
— Супата ухае чудесно — отбеляза Джоуни, като се намръщи при вида на кошницата. — Дрехите ще мухлясат, ако не ги закачиш да съхнат. Защо не използва сушилнята?
— Мислех, че съм я използвала. Всъщност съм сигурна, че го направих. Но дрехите ми не бяха в нея. Намерих ги в пералнята.
— Какви, по дяволите, са тия петна по тях?
— Мастило. Червено мастило. Някой е сложил червения ми маркер в пералнята заедно с дрехите ми.
Джоуни изду бузи замислено. Отиде в кухнята и извади малка чинийка от шкафа. Върна се, седна до Рийс и запали цигара.
— Ще изпуша една, а ти ще ми разкажеш какво става.
— Представа нямам. Със сигурност сложих дрехите си в сушилнята, пуснах монета и натиснах копчето. Но когато се върнах, бяха мокри. В пералнята. Знам, че не съм слагала боклук в багажника, но е там. И не съм драскала по стените в банята.
— В моята баня? — извика Джоуни и бързо надникна да я огледа. — Не виждам нищо написано.
— Броуди боядиса. Не съм слагала туристическите си обувки в кухненския шкаф, нито фенера си в хладилника. Не съм направила нито едно от тези неща, но ето че продължават да се случват.