Электронная книга - «Огненият легион». Краткое содержание книги:
— Ти изобщо можеш ли да говориш?! — продължи да крещи Чез. — За какво сме ви?!
След като приключи с огледа, мъжът, ако това, разбира се, беше мъж, също така спокойно си отиде.
— И какво беше това? — озадачено попита Чез.
— Предполагам, периодичния обход — отговорих аз. — Трябва точно да засечем колко често ще минава оттук. Може да ни послужи.
Съмнявах се, че това наистина щеше да ни послужи, но трябваше да ангажирам с нещо приятелите си. Аз, ако исках, можех да си крача от стена до стена, и упражнения можех да си правя, а те там и носа си не могат да почешат.
— Хайде засега да си починем, какво ще кажете — предложи Чез. — Разбира се, тук не е много удобно, но нищо не можем да направим…
— Да, ако нещо се промени, ще се нуждаем от всичките си сили — съгласи се с него Алиса.
— Непременно ще намерим начин да се измъкнем оттук! — уверих приятелите си, макар че и самият аз не бях уверен в това.
Толкова бях свикнал всичко в живота ми да се движи със скоростта на вятъра, че сега просто не можех да си намеря нещо за вършене. Тоест, разбира се, аз отдавна мечтаех за почивка, но едва ли това място наподобяваше на комфортна хотелска стая. А и Алиса някак си се оказа през две стени от мен. Но дори и в тази обстановка имаше възможност да оползотворя времето си, като спокойно помисля върху всичко случващо се. Но аз не я използвах, а предпочетох да се настроя за използване на забранената магия и легнах да спя.
— Зак!
Не знам колко време беше минало, но се чувствах наспан и дори отпочинал. Ако не броях болката по цялото тяло от лежането на каменния под, тогава всичко щеше да е наред. О, да, и не бих имал нищо против да съм някъде далеч оттук.
— Вече се събудих! — извиках в отговор и се надигнах от пода.
Както си и мислех, забранената магия не проработи. Какво пък, поне опитах всички възможности.
— Донесоха храната!
А това вече беше гласът на Наив. Естествено, не би могъл да проспи хранене.
Тъкмо се раздвижвах, когато в прозорчето се появи хартиена кесия и падна на пода. Обикновено в такива кесии в Крайдол слагаха пирожки, но шатерци се ограничиха до сухи парчета сушено месо и бутилка вода.
— Ей, а десерт няма ли да има?! — развика се с всички сили Чез, надявайки се да изтръгне някаква реакция от тъмничаря.
— Да, и как да си поискам допълнително? — отново се раздаде гласът на Наив.
При това той, за разлика от Чез, говореше съвсем сериозно.
Тъмничарят си отиде, оставяйки ни да се наслаждаваме на съмнителната храна и да се развличаме с разговори.
— Дойдоха ли ви някакви идеи? — попитах приятелите си, докато настървено дъвчех твърдото парче месо.
— Никакви — отговори за всички Алиса. — И най-важното, абсолютна загадка е за какво сме им нужни ние.
— Очевидно са много добре осведомени за нас, в противен случай нямаше да ме сложат в толкова комфортна килия — предположих аз. — Явно искат нещо от мен и в същото време знаят, че в момента представлявам най-малка опасност за тях.
— Ами да — съгласи се с мен Чез. — Всички във форта знаят, че си „прегорял“ и освен некромантия нищо друго не владееш. Нали и артефакта ти взеха?
Ох, не исках приятелите ми да споменават черепа, досега успешно беше избягвал експроприацията. Очевидно това беше едно от свойствата на артефакта — да се скрива от тези, които искат да го вземат без разрешението на собственика. Във всеки случай не намирах друго обяснение на факта, че черепът остана с мен.
— Тук така или иначе нямаше да има полза от него — избягнах аз директния отговор, не забравяйки за възможно подслушване.
Стана ми ясно защо от склада беше откраднато тялото на лисицата, то можеше да наведе нашите учени на някои догадки относно действията на шатерци.
— И врати, за съжаление, няма — ядосано каза Алиса. — За ключа поне не биха могли да знаят.
— Да, и аз мисля така — съгласих се аз. — Значи остава ни само да чакаме. Може пък да се появи някакъв шанс…
Да си в плен — ама че удоволствие. Когато ние с Чез попаднахме в затвора в Лита, знаехме, че рано или късно ще ни освободят. И дори да ни накажат, след като си изтърпим наказанието така или иначе ще ни пуснат на свобода. А сега бъдещето ми се очертаваше само в тъмни краски, например в цвета на земята, под която се намирахме в момента.