Аленото цвете и бялото
- Автор: Фейбър Мишел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Аленото цвете и бялото». Краткое содержание книги:
Тя допива остатъка от какаото. Животворното му въздействие вече се усеща, тя има чувството, че сетивата й се изострят. На какво ли се дължи това? Какаото сигурно има някаква скрита съставка, която влива в лениво течащата й кръв нещо обезболяващо или дори стимулиращо. По своя незабележим начин тя като че ли не се различава особено от жертвите на опиатите, които среща по време на работата си в Дружеството за спасение — постоянно замаяните жертви на морфина, които не могат да задържат вниманието си върху словото Христово в продължение на повече от две минути, зачервените им очи веднага започват да блуждаят. Тя се усмихва, отмята шава срещу ветреца, притиска ръба на чашата към брадичката си. Емелин Фокс, пристрастена към какаото. Започва да си представя собствения си образ на корицата на евтин криминален роман — маскирана престъпница, облечена в мъжки дрехи и с пелерина, която се измъква от полицията, като скача от покрив на покрив, а свръхчовешката й сила се дължи изцяло на злотворните зърна на какаото. Полицаите, останали на земята, протягат безпомощно късите си ръце към нея, зяпнали в гримаси на безсилен гняв. Единствено Бог може да я унищожи.
Тя отваря очи и потръпва. Потта под мишниците й е студена; гърбът й е влажен, по гръбнака й пробягват тръпки. Чувства в гърлото си драскане, което я кара да кашля непрекъснато. Но тя не иска да кашля — знае много добре как ще свърши това.
Когато се връща в къщата, Емелин измива тенджерката от млякото, избърсва отгоре печката, прибира бурканчетата с какао и захар. Много малко жени в кръга на познатите й имат изобщо някаква представа как се вършат подобни неща, дори ако предположим, че под смъртна заплаха биха се съгласили да ги извършат. Госпожа Фокс обаче върши всичко това, без да се замисли. Прислужницата й Сара не живее тук и ще се върне едва утре, но госпожа Фокс държи да помага на момичето, доколкото й позволяват силите. Според нея отношенията между тях са по-скоро като между леля и племенница, отколкото като между господарка и прислужничка.
О, да, госпожа Фокс е наясно, че дава повод за клюки, чийто основен източник са някои дами, според които тя е позор за доброто общество, прикрита революционерка, същинска грозновата якобинка. Те биха я пропъдили далеч от себе си — или по-скоро биха наредили да бъде пропъдена — ако това влизаше във възможностите им.
Злонамереността на посестримите й натъжава госпожа Фоке, но тя не полага особени усилия да се помири с тях, нито пък им отправя предизвикателства — защото не се стреми да бъде приета в домовете на дамите от висшето общество, а в къщите на бедняците.
Така или иначе, защо да се вдига толкова пара за вършенето на такива незначителни работи? Емелин е убедена, че в бъдеще всички жени ще извършват някаква полезна дейност. Сегашната система не може да просъществува — тя се намира в разрез и с Божиите закони, и със здравия разум. Не може да образоваме нисшите класи, да се стараем да им осигурим по-качествена храна и незамърсена вода, да подобрим начина им на живот и морала им, и същевременно да очакваме от тях да нямат по-високи амбиции от това да ни служат. Не може вестниците да са изпълнени с ужасяващи разкрития за човешки нещастия и същевременно да се очаква, че това няма да предизвика ответни действия. Ако непрекъснато се говори за едни и същи улици и коптори, ако се описват в подробности страданията на нашите братя и сестри, нима не е неизбежно християните от една все по-многобройна армия да запретнат ръкави да им помогнат и да търсят съдействие? Госпожа Фокс е убедена, че дори дамите и джентълмените, чиято съвест не ги измъчва, скоро ще установят, че няма откъде да набират прислуга, и всички, може би с изключение на най-богатите сред тях, ще трябва да опознаят всякакви странни предмети като парцала за под и кърпата за съдове например.
През идния век жени като мен няма да бъдат възприемани като ексцентрички, казва си пророчески госпожа Фокс, докато маже филията си с масло. Англия ще бъде пълна с дами, които ще работят за изграждането на едно по-добро общество, и които изобщо няма да поддържат прислуга в дома си. (Нейната собствена прислужница, Сара, живее при болния си дядо, и идва през ден, за да върши по-тежката работа, като срещу това получава добро заплащане, за да не свърне отново по пътя на проституцията. Сара струва собственото си тегло в злато, но дори такива помощници като нея ще изчезнат с времето, както ще изчезне и проституцията).