Лявата ръка на Бога
- Автор: Хофман Пол
- Серия: Лявата ръка на Бога #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лявата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
От няколко часа Випонд и маршал Матераци се съвещаваха. Отчайващата им задача беше да създадат боен план, който да се съобразява с всички сложни проблеми на общественото положение и влияние при подреждането на Матераците на бойното поле. Истината бе, че им липсваше Соломон Соломон, чиято героична репутация го правеше незаменим в преговорите и компромисите между различни групировки на Матераците, борещи се за надмощие в бойния строй.
— Знаеш ли, Випонд — каза тъжно маршалът, — колкото и да се възхищавам на тънкото ти умение да се справяш с тия въпроси, трябва да кажа, че в крайна сметка много малко проблеми на този свят не могат да се разрешат с тлъст подкуп или с едно побутване на противника към пропастта в тъмна нощ.
— В какъв смисъл, милорд?
— Онова момче, Кейл. Не защитавам Соломон Соломон — знаеш, че се опитах да го спра, — но откровено казано не вярвах, че момчето има шанс срещу него.
— А ако вярвахте?
— Остави този лицемерен тон; недей да ми казваш, че винаги избираш правилната постъпка пред мъдрата. Истината е, че ни трябва Соломон Соломон; той щеше да изглади противоречията и да вкара онези негодници в строя. Просто и ясно — трябва ни Соломон Соломон, а не Кейл.
— Кейл спаси дъщеря ви, милорд, и едва не плати с живота си.
— Ето, пак почваш, — а тъкмо ти трябва да знаеш, че не мога да се поддавам на чувствата. Знам какво стори и съм му благодарен. Но само като баща. Като владетел изтъквам, че на държавата е потребен много повече Соломон Соломон, отколкото Кейл. Това е очевидната истина и няма смисъл да я отричаш.
— За какво съжалявате, милорд? Че не го бутнахте в някоя пропаст преди дуела?
— Мислиш, че можеш да ме притесниш? Първо, нямаше да го убия, а щях да му връча торба злато и да заръчам да се пръждосва накъдето му видят очите. Което, впрочем, смятам да направя, след като свърши войната.
— А ако той беше отказал?
— Би ми се сторило крайно подозрително. Всъщност, защо изобщо се мотае тук?
— Защото му предложихте добра работа в най-защитената крепост на света.
— Значи аз съм виновен? Е, щом е тъй, ще си поправя грешката. Това момче е заплаха. Смахнато е като онзи тип в корема на кита.
— Исус от Назарет?
— Същият. След като уредим тая работа с Изкупителите, Кейл си отива и толкоз.
Лошото настроение на маршала идваше и от перспективата цяла вечер да седи до сина си — унижението беше едва ли не непоносимо.
Банкетът обаче мина много добре. Присъстващите благородници изглеждаха готови да загърбят старите вражди и обиди, и да застанат в общ фронт срещу заплахата на Изкупителите, насочена към Мемфис и по-специално към Арбел Лебедовата шия. През цялата вечеря тя бе тъй мила, любезна, забавна и потресаващо красива, че изкупителските клевети срещу нея изглеждаха все по-основателна причина мемфиските благородници да забравят дребните спорове пред опасността, която представляваха онези религиозни фанатици за всички тях.
През целия банкет тя отчаяно се стараеше да не поглежда Кейл. Тъй силно го обичаше и желаеше, че се питаше как това още не е станало ясно дори за най-недосетливите. Кейл от своя страна беше мрачен, защото тълкуваше поведението й като опит да го избегне. Виждаше, че тя се срамува от него, не желае да бъдат заедно на публично място. Колкото до страховете на маршала, че Саймън ще го изложи — те се оказаха безпочвени. Вярно, момчето, както винаги, седеше съвсем безмълвно, — но обичайното му изражение на тревога, страх и объркване бе изчезнало. Всъщност лицето му изглеждаше съвсем нормално; по него се мяркаше ту веселие, ту жив интерес. Маршалът обаче се чувстваше все по-раздразнен от досадната кашлица, която го мъчеше, вероятно заради крясъците по безкрайния поток посетители с идиотски прошения.