Избрани творби в осем тома (Том 6)
- Автор: Юго Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Бакърджиев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Избрани творби в осем тома (Том 6)». Краткое содержание книги:
БЕРАРД (в дъното, настрана)
Е, вече време е да знае кой е той…
БЛАНШ
Нали поне не сте сеньор, нито велможа?
Баща ми се бои от тях.
КРАЛЯТ
Не съм. О, боже!
Наричам се…
(Старае се да измисли.)
Гоше Майе. Студент. Не друг.
Бедняк…
БЕРАРД (която в този момент брои получените пари)
Лъжец ли е?
На улицата се появяват Дьо Пиен и Дьо Пардайан, загърнати в плащове и с потулени фенери в ръка.
ДЬО ПИЕН (тихо на Пардайан)
Тук, рицарю, е, тук!
БЕРАРД (бързо слиза от терасата, тихо)
Дочувам стъпки аз…
БЛАНШ (уплашена)
Баща ми! Ах, вървете!
Вървете!
КРАЛЯТ
Ех, защо не си ми във ръцете!
Ти, който тук се вреш!
БЛАНШ (на госпожа Берард)
Иди го изпрати
отзад през кея.
КРАЛЯТ (на Бланш)
Как? Да те оставя! Ти
ще ме обичаш ли?
БЛАНШ
А вие?
КРАЛЯТ
До смъртта си.
БЛАНШ
Ще ме излъжете! Щом лъжа тъй баща си.
КРАЛЯТ
Дай да целуна пак прекрасните очи.
БЕРАРД (настрана)
Опасен целувач! По всичко си личи.
БЛАНШ (слабо се съпротивява)
Не! Не!
Кралят я целува, след това влиза в къщата заедно с госпожа Берард, Бланш гледа известно време към вратата, през която те са влезли; след това също се прибира. През това време улицата се е изпълнила с въоръжени придворни с маски и плащове. Към Дьо Пиен и Дьо Пардайан един след друг се присъединяват Дьо Горд, Дьо Косе, Дьо Моншеню, Дьо Брион, Дьо Монморанси, Клеман Маро. Нощта е много тъмна. Тайният фенер на заговор пиците е покрит. Те си разменят скришом знаци, като сочат къщата на Бланш. След тях върви лакей, натоварен със стълба.
Сцена пета
Придворните, после Трибуле, после Бланш. Бланш се появява отново — излиза от вратата на терасата, държейки факел, който озарява лицето й.
БЛАНШ (на терасата)
Гоше Майе! Полагам аз печата
на твойто име в мен!
ДЬО ПИЕН
Това е тя самата!
ДЬО ПАРДАЙАН
Да видим.
ДЬО ГОРД (презрително)
Хубава еснафка!
(На Дьо Пиен.)
Извини,
но имаш склонност ти към простите жени!
През това време Бланш се обръща, така че придворните могат да я видят.
ДЬО ПИЕН (на Дьо Горд)
Как ти се вижда тя?
МАРО
Простачката я бива.
ДЬО ГОРД
Това е ангел! Тъй изящна и красива!
ДЬО ПАРДАЙАН
Какво? Любовница на Трибуле? Смешник!
И скрит!
ДЬО ГОРД
Подлец!
МАРО
Цветът се пада на грозник!
О, този Юпитер! Тъй расите преплита.
Бланш се прибира. Вижда се светлина само на един прозорец.
ДЬО ПИЕН
Да почнем, господа, че времето отлита!
Нали на Трибуле решихме да мъстим?
И тъй, сега сме тук, навреме, до един.
Да вдигнем стълбата. Зидът да изкачиме.
Любовницата му прекрасна да плениме —
и право в Лувъра! Събуден сутринта,
я вижда кралят как стои пред него тя.
ДЬО КОСЕ
Ще я обсеби. Той съвсем не си играе!
МАРО
О! Дяволът чалъм за всяко нещо знае.
ДЬО ПИЕН
На работа!