Избрани творби в осем тома (Том 6)
- Автор: Юго Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Бакърджиев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Избрани творби в осем тома (Том 6)». Краткое содержание книги:
Пред теб е кралят.
БЛАНШ (все още под воала)
Как! Младежът ли? О, боже!
(Пада на колене пред Краля.)
Чувайки гласа на Бланш, Кралят се сепва и дава знак на присъстващите да излязат.
Сцена втора
Кралят, Бланш.
Кралят, останал сам с Бланш, повдига воала, който скрива лицето й.
КРАЛЯТ
Ах, Бланш!
БЛАНШ
Гоше Майе!
КРАЛЯТ (високо се смее)
Не, честна дума! Може
и грешка да е туй нарочно — аз
съм очарован! Бланш! Любов! И моя страст!
Ела при мен!
БЛАНШ (отстъпва назад)
О, сир, пуснете ме! Пуснете!
Как бих сега на вас говорила, кажете!
Сеньор Гоше Майе. Ах, не сеньор, а крал…
(Отново пада на колене.)
О! Който и да сте, смилете се… от жал.
КРАЛЯТ
Да се смиля над теб? Но тъй те обожавам!
Възторга на Гоше аз, кралят, потвърждавам.
Обичаш ме. И аз. За нас е светъл ден!
Днес кралят не стои над влюбения в мен.
За прост човек ме взе — за писар, за духовник,
но случаят решил да съм по-висш любовник.
Че аз съм крал — това съвсем не е мотив
да се страхуваш ти от мен. Какво съм крив,
че аз не съм селяк? Та има ли значение?
БЛАНШ (настрана)
Да бях умряла! Той се смее със презрение!
КРАЛЯТ (смее се още по-силно)
Турнири, празнини и танци, и игри,
любовен разговор в дълбоките гори,
сто удоволствия, от мрака окрилени,
са твойто бъдеще и моето сближени.
Да бъдем в любовта като жена и мъж.
След време старостта ще дойде изведнъж
и в нашия живот — плащ, изподран от дните,
по-рядко ще блестят на любовта звездите.
Без тези бисери е той като парцал!
(Продължава да се смее.)
Над тези мисли аз най-често съм седял.
И ето мъдростта: към бога — уважение,
а щастие за нас, любов и угощение!
БЛАНШ (поразена отстъпва)
Отлитнали мечти! Не, ти си друг пред мен.
КРАЛЯТ
Нима ти мислеше, че съм хлапак смутен?
От тези хапльовци, без пламък във душите
така уверени, че падат в плен жените —
достатъчно е те да се явят пред тях
с привидно скромен вид, с въздишки или страх.
БЛАНШ (отблъсква го)
Нещастница съм аз!
КРАЛЯТ
О, ти не ме познаваш!
Та аз съм Франция, достойно оглавяващ
сега петнадесетмилионния народ.
Да! Аз съм кралят! Мой е пищният живот!
И този господар ти, само ти ще съдиш!
Бланш! Крал съм аз! А ти кралица тук ще бъдеш!
БЛАНШ
А вашата жена?
КРАЛЯТ (смее се)
Наивна си дори.
Кралицата не е метреса, разбери!
БЛАНШ
Метреса? Аз на вас? О, не! Позор!
КРАЛЯТ
Студена!
БЛАНШ
На татко аз съм, сир, от бога отредена!
КРАЛЯТ
Баща ти! Моят шут! Смешникът — той е мой!
Да, моят Трибуле! Каквото иска той,
го искам всъщност аз. Това е тъй.
БЛАНШ (горчиво плаче, като обхваща главата си с ръце)
Горкият!
Нима е ваш света?
(Тя ридае.)
Кралят се хвърля в краката й, за да я утеши.
КРАЛЯТ (ласкаво)
Бланш! Искам да изтрия
сълзите ти, ела!
БЛАНШ (отблъсква го)
Не! Даже да умра…
КРАЛЯТ (нежно)
Че ме обичаш — пак кажи, бъди добра!
БЛАНШ
О, свършено е!