Избрани творби в осем тома (Том 6)
- Автор: Юго Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Бакърджиев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Избрани творби в осем тома (Том 6)». Краткое содержание книги:
от моя господар зависи туй най-много.
(Вика.)
Мадам Берард!
На вратата на къщата застава стара дуеня.
БЕРАРД
Какво?
ТРИБУЛЕ
Когато влизам тук,
не ме ли виждат?
БЕРАРД
Не, тъй рядко някой друг
минава покрай нас.
Вече почти се е смрачило. От другата страна на стената, на улицата, се появява Кралят в прости тъмни дрехи. Той оглежда високата стена и затворената врата с явен израз на нетърпение и досада.
ТРИБУЛЕ (прегръща Бланш)
Прощавай, мила дъще!
(На госпожа Берард.)
А външната врата заключвате ли също?
Мадам Берард утвърдително кимва с глава.
Тих дом и неголям видях зад „Сен-Жермен“.
Ще го разгледам пак… Съвсем уединен.
БЛАНШ
Харесвам този аз. Защото виждам парка
от стария балкон.
ТРИБУЛЕ
На него не се мяркай!
(Ослушва се.)
Дочувам стъпки вън!
(Отива при пътната врата, отваря я и поглежда с тревога на улицата.)
Кралят се скрива в сянката на вратата, която Трибуле оставя полуотворена.
БЛАНШ (посочва терасата)
Не мога ли по хлад
там да седя?
ТРИБУЛЕ
Недей! Минава разен свят.
В момента, когато Трибуле се обръща с гръб към вратата, Кралят се промъква в двора през полуотворената врата и се скрива зад едно голямо дърво.
(На госпожа Берард.)
И на прозореца недейте лампа слага!
БЕРАРД (плесва с длани)
Да влезе тука мъж? Изгонвам го веднага!
Обръща се и забелязва Краля зад дървото. Прекръства се изумена. И когато отваря уста да извика, Кралят хвърля в пазвата й една кесия, която тя взима. Премерва я в дланта си и решава да замълчи.
БЛАНШ (на Трибуле, който оглежда терасата с фенер)
Но, татко, от какво сте толкова смутен?
Страхувате ли се?
ТРИБУЛЕ
За теб, а не за мен!
(Прегръща я още веднъж.)
Бланш! Сбогом!
Фенерът, който сега държи госпожа Берард, осветява Трибуле и Бланш.
КРАЛЯТ (зад дървото, настрана)
Трибуле!
(Смее се.)
Да дойда да науча,
че има дъщеря! О, колко смешен случай!
ТРИБУЛЕ (готви се да излезе, но отново се връща)
На път за „Сен Жермен“ не чувствате ли вас
да ви следят?
Бланш навежда очи смутена.
БЕРАРД
Нас? Не!
ТРИБУЛЕ
Крещете с пълен глас,
ако ви дебнат!
БЕРАРД
Да! Във всеки случай на тревога.
ТРИБУЛЕ
И чукат ли — не им отваряйте, за бога!
БЕРАРД (със жар, преувеличава предпазните мерки на Трибуле)
И кралят да е вън!
ТРИБУЛЕ
Особено пък той!
(Прегръща още веднъж своята дъщеря. Излиза, като старателно затваря вратата след себе си.)
Сцена четвърта
Бланш, госпожа Берард, Кралят. През първата част на сцената Кралят стои зад дървото.
БЛАНШ (замислено, заслушана в отдалечаващите се стъпки на баща си)
Усещам угризение!
БЕРАРД
Защо! О, боже мой!
БЛАНШ
Най-малкото дори сега го ужасява.