Избрани творби в осем тома (Том 6)
- Автор: Юго Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Бакърджиев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Избрани творби в осем тома (Том 6)». Краткое содержание книги:
Какво ще правиш ти с туй име? В този кът,
невинен и щастлив, проникнат от сърдечност,
при твойта доброта и твоята човечност,
да бъда бих желал почитан твой баща!
Най-святото и най-великото в света!
БЛАНШ
О, татко!
ТРИБУЛЕ (отново страстно я взема в прегръдките си)
Друг така не би това ми казал!
Обичам те за туй, което вънка мразя!
Седни. Обичаш ли ти своя стар баща?
Когато тук седим сами във вечерта
и твоята ръка във моите почива,
за друго да тъжим, е глупаво. Не бива!
За мен си щастие, от господ-бог дошло.
Та всеки друг човек си има потекло,
жена или съпруг, приятели и братя,
и свита прадеди… да не броим децата!
Аз имам само теб! Да, друг е по-богат!
Но ти съкровище за мен си в този свят!
Друг вярва в бог, а аз в душата ти красива.
Друг има младостта и любовта щастлива.
Друг има веселост, надменност, суета,
аз имам само теб и твойта красота.
Дете! Мой свят! Мой град, семейство и родина!
И майка! И сестра! И дъщеря любима!
Религия, закон, вселена и мечти —
за мен това си ти, това си само ти!
От всички наскърбен, аз крия скръб безмерна!
Загубя ли те… Не! Това е мисъл черна,
която аз не бих могъл да понеса…
Засмей се! Изведнъж тъй чудно засия!
О, като майка си! Тя също бе такава!
И този жест познат — с ръка да си изправя
косата. Да. Едно сърце с невинен свят
обича лоб открит, очи с небесен цвят.
Ти като пламък чист от свода си изгряла.
И виждам твоята душа през твойто тяло.
С притворени очи те виждам — туй си ти!
Сиянието ти усещам как трепти.
Понякога аз сам желая слепотата —
да няма изгрев друг, изгрял върху земята!
БЛАНШ
Да можех аз щастлив да ви направя…
ТРИБУЛЕ
Мен?
Но с тебе тъй щастлив съм аз, и тъй блажен!
Съзра ли те за миг — топи ми се сърцето!
(Милва с ръка косите и, като се усмихва.)
Какви са черни те! А бяха светли. Ето,
кой би повярвал туй?
БЛАНШ (с ласкав, умолителен поглед)
Преди да загасят,
бих искала Париж да видя някой път.
ТРИБУЛЕ (решително)
Не! Никога! Дете, кажи, с Берард дали си
излизала поне веднъж?
БЛАНШ
О, не!
ТРИБУЛЕ
Пази се!
БЛАНШ
Освен на църква.
ТРИБУЛЕ (настрана)
Ах, ще я съзрат и там!
И ще я проследят и грабнат, без да знам.
О, дъщеря на шут! Безчестие ужасно!
Ще предизвика смях…
(Високо.)
Но чуй, дете прекрасно!
Стой тук затворена! Да знаеш в тези дни
как въздуха в Париж е вреден за жени,
развратниците как търчат, дори… сеньори.
Дори най вече те.
(Вдига очи към небето.)
О, господи, отгоре
следи детето ми под твоя поглед свят!
От буря го пази, че гине всеки цвят
от дъх нечист, дори в съня му кротък, боже.
Та клетият баща в почивките да може
да вдъхва скрития парфюм от свежестта
на тази роза — най-изящната в света!
(Скрива главата си в нейните ръце и плаче.)
БЛАНШ
Не, за излизане аз няма да говоря.
Но не плачете тъй!
ТРИБУЛЕ
Това е за отмора.
Онази нощ така се смях!… Но да вървя.
(Изправя се.)
Започва моят труд. Не може без това.
Свечерява се.
БЛАНШ (прегръща го)
Кога ще бъдете отново тук?
ТРИБУЛЕ
Ей богу,