Избрани творби в осем тома (Том 6)
- Автор: Юго Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Бакърджиев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Избрани творби в осем тома (Том 6)». Краткое содержание книги:
КРАЛЯТ
Да. Обидих те неволно.
Но не плачи като отхвърлена — тъй болно!
Ах, да изпълвам аз очите ти с тъга!
По-скоро да умра бих предпочел сега,
дори бих предпочел във моите владения
да мислят, че съм крал без рицарски вълнения!
Да, крал, разплакал днес една жена! Каква
постъпка! О!
БЛАНШ (объркана и ридаеща)
Нали закачка е това?
Ако сте крал — баща аз имам, който плаче.
Пратете ме дома със вашите пазачи
при татко. До Косе живея близо аз.
Сам знаете. Но кой сте вие? Губя свяст!
Как ме отвлякоха! Как викаха безпътно!
За мен е всичко сън. В главата ми е мътно.
(Плаче.)
Обичах ви, сега пред вас със страх стоя,
не зная вече…
(Отстъпва ужасена.)
Сир! От краля се боя!
КРАЛЯТ (опитва се да я прегърне)
Защо?
БЛАНШ (отблъсква го)
Пуснете ме!
КРАЛЯТ (бори се с нея)
Поне за опрощение
една целувка!
БЛАНШ (мъчи се да се освободи)
Не!
КРАЛЯТ (смее се, настрана)
Да! Странна без съмнение!
БЛАНШ (изплъзва се от ръцете му)
Не! Ето тук врата…
(Забелязва вратата за спалнята на краля отворена, затичва се натам и я блъсва силно след себе си.)
КРАЛЯТ (откопчава от колана си малък златен ключ)
Но ключа аз прибрах.
МАРО (от известно време наблюдава от вратата в дъното. Смее се)
Изкупва в спалнята на краля своя грях.
Горката!
(Вика Дьо Горд.)
Графе!
Сцена трета
Маро, после придворните, после Трибуле.
ДЬО ГОРД (на Маро)
Е, да влезем ли, за бога?
МАРО
Отмъкна я лъвът във своята бърлога.
ДЬО ПАРДАЙАН (скача от радост)
О! Беден Трибуле!
ДЬО ПИЕН (който е останал на вратата, съсредоточено гледа навън)
Шт! Той е.
ДЬО ГОРД (на придворните)
Тишина!
Да се покажем тук в най-мила светлина.
МАРО
Той може само мен единствено да клъвне.
Нали говори с мен.
ДЬО ПИЕН
Да бъдем хладнокръвни.
Влиза Трибуле. Нищо в него не изглежда променено. Той е с обичайния си костюм и обичайното си безразличие на шут. Само че е много бледен.
ДЬО ПИЕН (дава си вид, че продължава започнат разговор, намигвайки с очи на по-младите придворни, които едва сдържат смеха си, като виждат Трибуле)
Ей, здрасти, Трибуле! — Тогава ред по ред
роди се песента във форма на куплет.
Бурбон, видял Марсилия
(пее)
попитал своя стан:
— Къде да търсим милия
и славен капитан?
ТРИБУЛЕ (продължава песента)
До връх Куломб пътували
с измъчено лице.
Качили се, студували
и духали в ръце.
Иронични смехове и аплодисменти.
ВСИЧКИ
Отлично!
ТРИБУЛЕ (излиза бавно на авансцената, настрана)
Где е тя?
(Отново тананика.)
Качили се, студували
и духали в ръце.
ДЬО ГОРД (ръкопляска му)
Ей, браво, Трибуле!
ТРИБУЛЕ (разглежда смеещите се край него лица, настрана)
Участвували са те! Познавам…
ДЬО КОСЕ (удря по рамото Трибуле, с груб смях)