Кралят на исковете
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кралят на исковете». Краткое содержание книги:
Макар Критъл да се радваше искрено на собствените си големи доходи, той беше твърде скептичен по отношение на заплатите на останалите. По негово мнение — което засега предпочиташе да запази за себе си — мнозинството служители получаваха повече, отколкото им се полагаше. Във фирмата вече работеха четиринайсет адвокати, като всеки изкарваше поне 200 000 долара годишно; двайсет и един стажанти по 75 000; двайсет и шест секретарки по 50 000 (с изключение на мис Глик, която получаваше 60 000); и още дузина служители от всякакъв вид, които изкарваха средно по 20 000 долара на година плюс четири момчета за всичко — всеки по за 15 000 долара. Общо седемдесет и седем души, без да се броят Клей и самият Критъл. Ако се добавеха и осигуровките, общият фонд работна заплата достигаше 8,4 милиона долара годишно, като при това нарастваше едва ли не всяка седмица.
Месечният наем беше 72 000 долара. Режийните — компютри, телефони, вода, ток… списъкът беше доста дълъг — излизаха около 40 000 на месец. Гълфстриймът — бездънна яма за пари и последното притежание, с което Клей би се разделил — струваше на фирмата 300 000 месечно под формата на вноска по изплащането плюс още 30 000 за пилоти, поддръжка и наем на хангари. Приходите от чартърни полети, на които Клей така се надяваше, още не бяха започнали да се отразяват на счетоводния баланс. Една от причините беше, че той всъщност ревнуваше, ако други ползваха самолета.
Според цифрите, които Критъл следеше неотклонно, фирмата пръскаше около милион и триста хиляди на месец за режийни, което правеше някъде около 15–16 милиона годишно. Това само по себе си беше достатъчно, за да влуди всеки счетоводител, но след шока от огромните приходи по делото „Дайлофт“ той не смееше да протестира. Поне засега. Критъл се срещаше с Клей поне три пъти седмично, а всякакви негови възражения за неоправдани разходи Клей парираше с обичайното: „Трябва да похарчиш, за да спечелиш.“
А че харчеха здраво, в това нямаше съмнение. Ако режийните караха Критъл да се гърчи, разходите за реклама и за изследвания направо щяха да му предизвикат язва. Само по случая „Максатил“ фирмата бе прахосала през първия месец 6,2 милиона долара за реклами по радиото, телевизията, вестниците и в интернет. За това той вече бе счел за нужно да протестира.
— Пълен напред! — бе заявил в отговор Клей. — Искам да набера двайсет и пет хиляди случая.
До момента бройката бе достигнала около осемнайсет хиляди. Беше трудно да се следи точно, понеже положението се променяше с всеки час.
Според една интернет страница за правни анализи причината по иска на Клей да има толкова много регистрирани случаи била, че много малко други фирми изобщо набирали кандидати. Само че Критъл запази тази подробност за себе си.
— „Максатил“ ще ни донесе повече пари от „Дайлофт“ — повтаряше Клей, за да повдигне духа на хората си. Освен това явно го вярваше.
„Тънкия Бен“ струваше по-евтино на фирмата от „Максатил“, но и там разходите се трупаха, докато от приходи нямаше и следа. Към 1 май бяха похарчили вече 600 000 долара за реклама и горе-долу още толкова за медицински прегледи. Фирмата бе набрала 150 клиенти, като според един доклад на Оскар Мълрони средното обезщетение за случай се очакваше да бъде около 180 000 долара. При 30 процента адвокатски хонорар Мълрони прогнозираше приходи от около 9 милиона през „следващите няколко месеца“.
Всички се зарадваха при новината, че един от проектите на фирмата може да донесе такива приходи, но самото чакане ги изнервяше. До момента от „Тънкия Бен“ не бяха получили нито цент, а уж обезщетенията по груповите искове се изплащаха автоматично. В случая обаче бяха намесени стотици адвокати и не беше чудно, че между тях непрекъснато избухваха разпри. Критъл още не разбираше тънкостите на юриспруденцията, но постепенно се самообразоваше. Иначе не беше нужно да е кой знае какъв експерт, за да му е ясно, че разходите и режийните далеч надхвърляха приходите.
Ден, след като Критъл постъпи във фирмата, Родни напусна, макар между двете събития да нямаше видима връзка. Родни просто бе решил да инкасира полагащото му се и да се премести в хубав нов дом някъде в предградията. На безопасна улица, в единия край с църква, в другия с училище, с градски парк някъде наблизо. Мечтаеше да се заеме с възпитанието на децата си. Може би в един по-късен момент щеше да помисли за платена работа. По-скоро не. Той отдавна бе забравил за незавършения Юридически факултет. С десет милиона в банката, макар и облагаеми с данъци, нямаше конкретни планове за живота, само твърдата решимост да бъде добър съпруг и баща и завършен скъперник. Час преди да напусне, двамата с Клей се измъкнаха за малко от офиса и седнаха на една маса в близкия ресторант да се сбогуват. Бяха работили заедно шест години — пет в СОЗ и една в новата фирма.