Правилата на измамата
- Автор: Райх Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Правилата на измамата». Краткое содержание книги:
— Прав си — каза Фон Даникен. — Войната е изтъркана плоча. Аз говоря за нещо по-актуално. — Извади от джоба си плик и го подаде на банкера. Тоби Тингели го отвори. Вътре имаше няколко снимки. Не на стари нацисти от отминала епоха, но нещо също толкова шокиращо.
— Как попадна на това? — Тингели пребледня като платно.
— В задълженията ми влиза преследването на екстремисти. Бих казал, че съдържанието на тези снимки спокойно може да се нарече и така. Не политически екстремизъм, но все пак твърде смущаващо поведение. Виж какво, Тоби, не те харесвам. Не харесвам и баща ти. Открай време ти се позволява да си купуваш чиста съвест, но аз не те изпускам от поглед. Винаги съм знаел, че си странен човек. Само нямах представа колко.
Имаше само две снимки, но от повече нямаше и нужда. На първата Тоби Тингели стоеше прав до някакъв бар в тъмна стая, облечен в есесовската куртка на дядо си, с небрежно килната на главата военна шапка с кокарда от череп и кости. Не носеше нищо друго. Нито панталони. Нито чорапи. Нито обувки. В едната си ръка държеше еректиралия си член, а в другата стискаше кожен камшик с който шибаше косматия задник на наведен до него бял мъж.
Другата фотография беше още по-шокираща. На нея Тингели стоеше на четири крака, облечен от глава до пети в черен латексов костюм, с отрязани дупки за очите носа и устата. С ръце, закопчани на гърба с белезници, заровил глава в слабините на някаква жена. Вярно, лицето му беше скрито, но огромният златен пръстен със семейния герб на дясната му ръка се виждаше ясно. Цивилните полицаи от групата под прикритие вече няколко месеца се заливаха от смях на тази снимка.
— Акционерите едва ли ще бъдат очаровани, не мислиш ли? — въздъхна Фон Даникен. — Представям си скандала, който ще се развихри, ако жълтите вестници се докопат до това. Ако имах желание, можех доста добре да си постеля гнездото и да се пенсионирам спокойно. Колко мислиш, че биха ми платили? Сто хиляди? Защо не и двеста?
Тингели хвърли снимките върху масичката за кафе.
— Копеле.
— Няма да ми мигне окото.
Тингели се изправи.
— Ще имаш имената утре сутрин. Но искам да ми дадеш снимките.
— Дадено. — Фон Даникен се запъти към външната врата. — Не забравяй, че винаги мога да се снабдя с нови.
58.
Алфонс Марти надникна в празния офис на Маркус Фон Даникен. Осветлението на тавана беше изгасено. Само настолната лампа хвърляше сноп светлина върху разпръснатите по бюрото документи. Беше осем вечерта и Марти идваше да се осведоми за напредъка през деня. Разходи се надолу по коридора и откри един кабинет, който още светеше. Почука и отвори вратата.
— Извинете, търся господин Фон Даникен.
Едър плешив мъж скочи от бюрото си.
— Харденберг, сър. Опасявам се, че главен инспектор Фон Даникен в момента отсъства.
— Виждам. Трябваше да се срещнем, за да ми разкаже докъде е стигнал с разследването.
— Не му е присъщо да пропуска среща. Беше ли предварително насрочена?
Марти не отговори. Идваше без предупреждение. Не искаше да дава време на Фон Даникен да напудри развитията си за пред него.
— Къде е?
— В Цюрих. Проверява сведение, свързано с финансирането на операцията.
— Така ли? Банките не са ли затворени по това време?
— Той не е в банка. Отиде в дома на Тобиас Тингели. Познават се от Комисията за холокоста. Можете да му звъннете на мобилния телефон.
Марти обмисли тази възможност за момент.
— Не е необходимо. Сигурен съм, че и вие може да свършите тази работа. Казахте, че сте попаднали на следа по въпроса за финансирането на операцията. Имате ли представа коя групировка стои зад този заговор? „Революционната гвардия“? Ал Кайда? „Ислямски джихад“? Или някоя нова, още нечувана организация?
— Още не сме сигурни — отвърна Харденберг. — Знаем само, че къщата на Блиц е закупена от офшорна компания, базирана на остров Кюрасо. Щом разберем кой е плащал сметките му, ще сме доста по-близо до истината за това кой планира атаката.
— Какво ви спира? — учуди се Марти.
— Законът, сър. Съществуващите изисквания за спазване на банковата тайна ни пречат да стигнем до нужната информация. Но все пак, господин Фон Даникен е уверен, че ще съумее да ги заобиколи. Има близки познанства с доста банкери.
— Да, да, разбира се — изрази одобрението си Марти, стараейки се да звучи доволен. — Продължавайте в същия дух.