Убийствен бизнес
- Автор: Кенеди Дъглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Добрев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийствен бизнес». Краткое содержание книги:
— Къде беше, по дяволите, Нед?
О, боже. Деби Суарес. След онази нощ аз не бях събрал кураж да й се обадя отново… макар да знаех, че тя се опитва да се свърже с мен, тъй като беше оставила около пет съобщения на стария ми домашен телефон. Новите наематели още не бяха пристигнали, така че аз все още можех да прослушвам съобщенията от телефонния секретар в стария си апартамент. Чак вчера се наканих да сменя съобщението, оставяйки номера в мансардата на Джери и в моя нов офис за всеки, който се опитва да се свърже с мен. Да, това беше доста мръсен начин да избягам от обажданията на Деби. Но аз не само бях твърде объркан заради това, че се озовах в леглото й, бях погълнат и от факта, че тази забежка за една нощ доведе до края на брака ми.
— Здрасти, Деби — рекох доста нервно.
— Какво, по дяволите, ти става? — попита тя. — Преспиваш в леглото ми и после изчезваш?
— Това е дълга история…
— И после изобщо не ми се обади, макар че аз ти телефонирах постоянно…
— Това наистина е дълга история.
— Искам да я чуя…
— Деби, моля те… напоследък съвсем не ми беше лесно.
— Не искаш да се видим…
— Искам, но… животът ми напоследък наистина доста се усложни.
— Казваш, че ще ти усложня живота? — Стори ми се, че е обидена.
— Разбира се, че не. Това е просто… изобщо не съм наред.
— По едно кафе, това е всичко, за което те моля.
— Добре, добре.
И се уговорихме да се срещнем в Старбъкс на Петдесет и трета и Парк авеню в шест вечерта.
Но когато влязох в Старбъкс шейсет минути по-късно, бързо стана очевидно, че Деби се интересува от нещо много повече от една бърза среща. Целуна ме страстно по устните, прегърна ме силно. Зарови пръсти в косата ми и ми се усмихна любовно. Когато седнахме на малката масичка, тя взе ръката ми и я стисна силно. Изкара ми ангелите.
— Тряб’а да ти кажа, че сметнах, че си напуснал града или нещо такова — поде тя.
Внимателно издърпах ръката си от хватката й.
— Нещата доста се усложниха след погребението на Айвън. — И й обясних всичко за това как са ме изгонили от апартамента и от работата в „Телепродажби“. Тя внезапно взе ръката ми отново.
— О, мистър А… Нед… чувствам се ужасно. Как разбра жена ти?
— Бях, ъъъ, малко маркиран от преживяването.
Тя се разсмя нервно.
— Знам, знам… вината е моя. Но проблемът е там, че ти си толкова неустоим…
— Деби…
— Сега разбирам защо е било толкова трудно да те открия. Къде си отседнал?
— В жилището на един човек, с когото бяхме съученици.
— Нали знаеш, ако имаш нужда от жилище, винаги можеш да останеш при мен. Раул почти всеки ден пита за теб. Казва, че си му помогнал с домашното. Да ти кажа, той наистина, наистина те харесва. Все ме пита кога ще те види…
Не казах нищо. Просто избегнах погледа й и забих очи в масата, чувствайки се наистина ужасно. Деби удари спирачки на маниакалния си монолог, очите й се навлажниха.
— Притеснявам те — разбра тя. — Притеснявам и себе си.
— Не притесняваш никого…
— Ако бях на твое място, щях да си помисля: Тази жена е отчаяна…
— Не мисля така.
— Добре де, аз мисля така. ’Щото откак онзи мой говнян съпруг се остави да го застрелят преди три години, не е имало никой в живота ми, в леглото ми. Нито дори за една нощ. Докато не се появи ти. И знаеш…
Гласът й утихна, сякаш се смали.
— … винаги съм си падала ужасно по теб. Онази вечер на коледния банкет… не че бях пияна. Така се чувствах. Исках да те целуна…
— Деби… недей.
— … и така, когато ти дойде у дома, аз си помислих, надявах се, молех се, че, може би, това ще бъде началото на… Особено след като Раул ми каза колко много те харесва.
— Съжалявам. Наистина съжалявам.
— Не се извинявай, човече. Нямам нужда от съчувствие. Просто имам нужда от… теб. Или поне такава е глупавата ми мечта. Ти. Аз. Раул. Някаква вълшебна приказка…
— Деби… аз обичам жена си.
— Жена ти те напусна…
— Знам. Прецаках всичко. Да спя с теб беше…
— Не го казвай.
Аз кимнах. Възцари се мълчание. Деби отново покри ръката ми с нейните.
— Тя си отиде, Нед. Аз съм тук.