Убийствен бизнес

И завъртях нещата. След като излязох от Кинко, аз се върнах в офиса, обадих се на Бои Джановик на Седемдесет и втора и Бродуей и ги помолих да доставят три галона бяла емулсия и половин галон бяла политура, валяк и кофа, две четки, бутилка терпентин и няколко парцала за покриване на пода. Когато ми поискаха кредитна карта, аз ги убедих да приемат плащане при доставката.

Боята пристигна в четири следобед. Беше петък и тъй като исках да боядисам офиса преди започването на бизнеса в понеделник, вдигнах телефона и се обадих на Джери, обясних му за боядисването и го попитах дали мога да взема от него един ключ от сградата за през уикенда.

— Няма проблеми — засмя се той. — Ще се обадя на охраната и ще ги помоля да ти оставят един. Но това е дяволски, адски начин да си прекараш уикенда, Алън.

— По-евтино е, отколкото да наема някой да го направи. И знаеш ли какво казват за прясното боядисване…

— Чакай да се сетя. Така всичко изглежда по-живо?

— И боята покрива всички пукнатини.

— Повярвай ми, има само едно нещо, което наистина покрива всички пукнатини — и това са парите. Нещо, което ти ще печелиш с камари. И то скоро.

— Говорейки за пари… ако имам някакви бизнес разходи…

— Просто ги сложи на твоята кредитна карта, а после ние ще ти възстановим парите.

— Е, има един малък проблем с кредитните ми карти… — смотолевих неловко.

Джери нямаше нужда от повече обяснения.

— Колко ти трябват? — попита.

— Хиляда биха освободили моята Master Card.

— Дадено — каза той. — Като излизам, ще ти оставя парите на рецепцията.

— Ще си свободен ли за по една бира довечера?

— Не мога. Мистър Балантайн току-що ми каза, че иска да летя за Ел Ей довечера, за да уредя някакви проблеми, които имаме с предстоящото рекламно пътуване във връзка с книгата му по Западното крайбрежие.

— Как ми се иска да се отправя към Лос Анджелис… — изрекох аз разсеяно.

— Не мисли за нея, Нед.

— По-лесно е да се каже, отколкото да се направи. Приятен уикенд.

— На теб също. И не се преуморявай с боядисването.

Но, разбира се, аз наистина се преуморих — защото се надявах, че работата някак си ще отклони мислите ми от Лизи. Така че се заех усърдно да придам приличен вид на офиса. Пристигнах в осем в събота сутринта и си тръгнах в десет вечерта. В неделя също направих тринайсет часа работен ден — и докато си тръгна през нощта, малката ми дупка изглеждаше два пъти по-просторна, благодарение на свежата боя. На следващата сутрин пристигнаха новото ми бюро и столът заедно с оборудването от Comp-USA — и офисът ми изведнъж заприлича на малко, стилно бизнес кътче. Захванах се за работа. Прегледах бележника си с адреси, обадих се над трийсет пъти на различни познати в широката сфера от компютърни компании из цялата страна. Всяко обаждане удряше на камък. Всичките ми познати бяха на съвещание, извън града или просто ги нямаше точно в този момент.