Убийствен бизнес
- Автор: Кенеди Дъглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Добрев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийствен бизнес». Краткое содержание книги:
Опитвайки се да не се стъписвам, аз включих компютъра, влязох в мрежата и с помощта на системата за търсене Йаху открих имената на всички компютърни компании в страната. Удивително — бяха изброени над дванадесет хиляди и петстотин. През следващите три дни аз систематично преглеждах този списък, стеснявайки го до около шестстотин компании, с които си струваше да се занимавам.
Още три дни бяха прахосани в телефониране на всяка една от тези компании, за да разбера името на ръководителя на изследователския отдел. След като приключих с тази задача, аз прекарах следващите два дни в изпращане на шестстотин рекламни брошури, придружени с писмо (върху новите фирмени листи на Фонд „Екскалибър“), в което представях себе си и „Екскалибър“, информирайки получателя, че ние търсим интересни нови инвестиционни перспективи в информационните технологии; съобщавах, че скоро ще се обадя, за да уредя среща очи в очи.
Това беше бавна, досадна работа — но поне ме караше да се чувствам продуктивен. Обаче, макар да бях постоянно погълнат от работата, аз не можех да се отърся от всички мисли за Лизи. Тя все още ми липсваше ужасно. Бяха минали две седмици откак тя отлетя обратно към Крайбрежието и аз всеки ден й звънях в Лос Анджелис — обаждах се както в офиса, така и в хотелската й стая. Но тя не отговаряше на обажданията ми. Най-напред секретарката й, Джули, ми казваше все едно и също: че тя е на едно постоянно съвещание. След няколко дни с тези глупости ангажирана в Джули най-сетне ми каза всичко направо: Лизи не искала да разговаря с мен и проучвала всичките си обаждания в Мондриан, за да е сигурна, че няма да се свърже с мен по невнимание.
Леденото отношение не ме спря да й изпратя по факса едно дълго, умолително писмо, в което постоянно се наричах глупак, казах й, че тя е най-хубавото нещо, което ми се е случвало някога, че не мога да живея без нея и че от все сърце я моля да ми прости.
Изпратих писмото преди седмица. До този момент отговорът на Лизи беше опустошителен: пълно мълчание. Мълчание, което ми даваше да разбера, че тя не е склонна да се помирим.
Но аз отказвах да приема, че бракът ни е капут или че Лизи никога вече няма да разговаря с мен И така, с типичната упоритост на продавача, аз продължих с преградния огън от телефонни обаждания — надявайки се, без всякакво основание, че берлинската стена, която тя беше изградила помежду ни, най-накрая ще се срути.
И сега беше петък следобед, аз току-що се бях върнал в офиса, след като изпратих последните сто рекламни брошури на „Екскалибър“ до различни компании, и бях решил, че е време да направя ежедневното си обаждане до Ел Ей.
— Ало, офисът на Лизи Хауърд.
— Здравей, Джули, обажда се…
— О… мистър Алън. — Тонът й казваше всичко: остави ме на мира, неудачник такъв.
— Тя там ли е? — политах.
— Не. Извън града е за няколко дни. Но тя…
— По работа?
— Разбира се.
— Къде по-точно?
— Мистър Алън, не мога да кажа…
— Добре, добре. Може ли просто да й оставиш съобщение, че…
— Че вие сте на (212) 555–7894, а през работно време номерът ви е (212) 555–9001.
Това ме обезсърчи веднага.
— Да. Това са номерата. И моля те, моля те кажи й, че искам просто пет минути на телефона.
— Имам съобщение от Лизи за вас.
— Така ли?
— Да, точно това се опитвам да ви кажа…
— Е, кажи ми сега.
Чух как посяга към бележника си. Гласът й доби онази официална интонация, толкова обикната от съдебните стенографи.
— Лизи ме помоли да ви информирам, че тя е назначена за изпълнителен директор на офиса в Ел Ей за през следващите шест месеца и че ще ви се обадят от правната фирма „Плат и Макхенри“ във връзка с официалната ви раздяла…
— Каква официална раздяла?
Гласът на Джули изведнъж зазвуча глупаво.
— Мистър Алън, аз просто ви чета това, което тя ми е продиктувала. „Плат и Макхенри“ ще се свържат с вас, за да подпишете документите за официалната ви раздяла, така че вашият адвокат трябва да се свърже с…
— Аз нямам адвокат — прекъснах я и затръшнах телефона.
Преборих се с желанието си да запаля цигара. Преборих се с нуждата си да пийна нещо. Просто взех главата си в ръце и бях нападнат от една от онези вълни на отчаяние, когато си мислиш, че животът ти е една неспасяема каша. После звънна телефонът. Вдигнах го, поздравих и изведнъж чух в ухото си буря от английски с испански акцент.