Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц

Пет дни след като пресякоха планините отново се изправиха пред високи възвишения. Ерик тръгна напред с Калис, за да разузнаят дали пътят е чист. Пътуването със седемдесет и пет конници и още трийсет коня в резерв беше трудна работа дори и при най-благоприятните условия, а при такъв терен бе почти невъзможно.

Изкачиха една височина и Ерик възкликна:

— Да ни пазят боговете!

В далечината на север се издигаше гигантски стълб дим, който забулваше слънцето.

— Колко далеч е това? — попита младежът.

— Поне сто километра — отвърна Калис. — Сигурно палят всяко селище и ферма на една седмица път от Хайпур. Вятърът духа на изток, иначе бихме усетили и саждите.

— Вече почти ги усещам. — Очите на младежа леко го засмъдяха.

— Ще стане още по-лошо, като наближим — каза Калис със странната си крива усмивка.

Поеха обратно да намерят по-лек път от този, по който бяха дошли.

— Капитане — каза Ерик, — каква е възможността да оцелеем и да се приберем?

Калис се засмя.

— Ти си първият, който не удържа и реши да попита. Чудех се кой ли ще бъде.

Младежът не каза нищо.

— Мисля — продължи сериозно Калис, — че шансовете ни да се приберем са такива, каквито ги направим. Само боговете знаят колко налудничав е този план.

— Защо не накарате някого да се промъкне в редиците им, да разузнае и после да се върне и да докладва?

— Добър въпрос — рече Калис. — Опитахме се. И то на няколко пъти. — Той се огледа, като че ли разузнаването му бе станало навик. — На нашата земя има постоянни армии — и в Кралството, и в Кеш. Тук или си боец на семейството или на клана, или си дворцова стража на някой градски владетел, или пък си наемник. По принцип армиите са наемнически.

— Но след като всички са наемници, значи е лесно да внедрим наш човек.

— Отделният човек привлича внимание, особено ако не знае обичаите — каза Калис спокойно. — Съвсем друго е, когато става дума за отряд наемници от далечен край. По тези земи това не е нищо необикновено. И дори доста се цени. Така че аз съм Калис, а вие — Пурпурните орли, а и тук никой не се заглежда в елф, живеещ сред хората. „Дълговечен“ начело на подобен отряд е рядкост, но все пак не е нещо нечувано. Ако се появиш по тукашните земи сам, Ерик, това ще се приеме като резултат на магия или на предателство. Но като член на моя отряд никой не би се усъмнил в тебе. — Той помълча, като гледаше заоблените хълмове, които се спускаха към речната долина. — Красиво е, нали?

— Да — отвърна Ерик.

— За пръв път дойдох по тези земи преди двайсет и четири години — каза Калис. — След това идвах още два пъти, веднъж начело на армия. Оставил съм след себе си толкова гробове, колкото не можеш да си представиш.

— Подочух нещо от дьо Лунвил и Накор, когато бяхме на Острова на чародея — отговори Ерик. — Било е ужасно.

— Да, наистина беше ужасно. Много войници бяха избити. До един опитни бойци. Фостър, дьо Лунвил и малцина други успяха да избягат заедно с мен, и то само защото имахме късмет да тръгнем в посока, в която врагът не предполагаше, че ще се насочим. — Калис отново замълча. — Ето защо се съгласих с плана на Боби и убедих принц Арута, че само отчаяни мъже, решени да живеят на всяка цена, биха могли да се справят с такава задача. Войниците загиват за родината или за слава, но ние се нуждаем от мъже, които ще направят всичко възможно, за да останат живи, и няма да ни предадат.