Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)

Но пред лицето на смъртната опасност Дионисий отново показа най-доброто в твърдия си нрав. Той разтърси яростно глава, подобно на разярен бик, нададе боен зов и се обърна към хората си с ободрителни думи:

— В тези води от много години насам властват етруските и островите, които виждате, са живели в мир, а стражевите кораби са се занимавали само с издаване на разрешения за плаване и със събирането на мита. Не са свикнали да се бият. Ще ги унищожим и ще отмъстим за предците си, чиито кости са пръснати и по тези брегове.

Воините започнаха да блъскат щитовете един о друг, а гребците налегнаха веслата. Дишайки тежко, те запяха весели фокейски песни. Потеглихме смело право към стражевите кораби, които мислеха, че ще ни изненадат. Стана така, че всъщност ние ги изненадахме: нашата трирема заби ударника си право в един от вражеските съдове, а петдесетвесленикът с изпитаните бойци от Ладе ловко се завъртя, принуждавайки втория кораб на етруските да се дръпне встрани, след което по-лекият ни кораб настъпи.

Военачалникът на третия вражески кораб явно се изплаши, дочувайки стоновете на земляците си и виждайки, че триремата ни се опитва да потопи окончателно пострадалия кораб. Неувереността му реши изхода на битката: нашият лек кораб успя да строши всичките вражески весла откъм наветрената страна на същия кораб, тъй че, без да срещаме съпротивление, ние го нападнахме и го потопихме, след което се насочихме с всички сили към четвъртия вражески съд. Съдейки по шлема и щита на неговия военачалник, разбрахме, че е етруск. Може би, той се съмняваше в бойните възможности на подчинените си, но същевременно разбираше, че да продължава боя, когато към малкия му кораб се приближава огромен съд с три реда весла, е направо безумие. Гребците му бързо заработиха с веслата и, ето че последният кораб се откъсна от нас.

Във водата, сред отломките от кораби, плуваха хора. Там бяха и двама хоплити, които се опитваха да отрежат с нож връзките на ризниците си. Гребците ни престанаха да гребат и се опитаха да довършат с веслата враговете. Някои от хората започнаха да хвърлят копия. Дионисий забрани да се хаби по този начин оръжието ни и дори заповяда да вдигнем на палубата единия от хоплитите, който в отчаянието си се беше хванал за едно от греблата ни. От ужас да не потъне той беше смъкнал рязко шлема си и беше разкървавил челото си. На гърдите му блестеше кованото сребърно лице на ужасната Горгона33, на лактите му блестяха сребърни предпазители, а китките му бяха украсени с тежки сребърни гривни. По всичко това разбрахме, че той не е човек от простолюдието.

Отказахме се да преследваме бягащия стражеви кораб и загребахме усърдно, за да се отдалечим от червено-черните кораби. Те се готвеха за битка и бяха започнали да смъкват платната си.