Последна саможертва
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Академия за вампири #6
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Диана Янакиева Кутева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Последна саможертва». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и влaдеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли – хранещи се с невинни жертви. Дампирите – полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
Лиса – изглеждаше много горд от тези няколко допълнителни
секунди.
– Виждал съм те. Криспин Озера, нали?
– Кристиан – поправи го Лиса.
– Добре. – Блейк издърпа един стол, все още вживял се
в ролята на изискан кавалер. – Моля, присъединете се към
нас. – Не си даде труд да предложи стол и на Кристиан, който
на всяка цена искаше да бъде близо до Лиса. – Какво ще жела-
еш за пиене? Аз черпя.
– Нищо – отвърна Лиса.
В този миг се появи барманката с питието на Ейдриън и
още едно за Блейк.
– Никога не е прекалено рано за едно хубаво питие. Питай
Ивашков. Ти започваш още щом се изтърколиш от леглото,
нали?
– Държа бутилка скоч на нощното си шкафче – призна си
Ейдриън с нехаен тон. Лиса се отвори за аурата му. Тя беше
блестяща и златна като на всички владеещи магията на духа,
но леко помътняла от алкохола. В нея се забелязваха също
леки оттенъци на червено – не истински гняв, но раздразни-
телност. Лиса си припомни, че нито Ейдриън, нито Амброуз
имаха добро мнение за този Блейк.
– И така, какво ви доведе тук двамата с Кристофър? – по-
пита Блейк. Допи чашата си, пълна с някаква кехлибарена теч-
ност, и я остави до новата чаша.
– Кристиан – уточни Кристиан.
– Преди малко си говорехме за леля ми – поде Ейдриън.
Отново прозвуча непринудено, но колкото и да искаше да из-
чисти името ми, ровенето в подробностите около убийството
на Татяна очевидно го притесняваше.
261
р и ш е л м и й д
Усмивката на Блейк леко помръкна.
– Колко потискащо. И за двама ви. – Последното беше от-
правено към Ейдриън и Лиса. Кристиан все едно не съществу-
ваше. – Макар че съжалявам за Хатауей – този път се обърна
само към Лиса. – Чух колко си била разстроена. Кой би могъл
да предположи?
Лиса разбра, че той говори за престорения ѝ гняв и болка
от моето предателство.
– Ами – заговори тя горчиво, – предполагам, че просто не
познавам хората. Преди това е имало милион признаци. Прос-
то не съм им обърнала внимание.
– Ти сигурно също си много разстроен – намеси се Крис-
тиан. – Чухме, че двамата с кралицата сте били доста близки.
Усмивката на Блейк се завърна.
– Да... познавахме се много добре. Тя ще ми липсва. На ня-
кои може и да се струваше студена, но повярвайте ми, знаеше
как да се забавлява. – Погледна към Ейдриън. – Ти би трябва-
ло да го знаеш.
– Не и като теб. – Ейдриън отпи от питието си. Мисля,
че му беше нужно, за да сдържи някоя хаплива забележка, и
честно да си призная, му съчувствах. Всъщност направо се
възхищавах на самообладанието му. Ако бях на негово мяс-
то, досега да съм цапардосала Блейк по физиономията. – Или
Амброуз.
Сияйната усмивка на Блейк се трансформира в злобна гри-
маса.
– Той ли? Онази руса курва? Той не заслужаваше да се до-
ближава до нея. Не мога да повярвам, че му позволиха да ос-
тане в двора.
– Той всъщност смята, че ти си убил кралицата – подхвър-
ли Лиса и побърза да добави: – Което е абсурдно, след като
всички доказателства сочат, че Роуз го е направила. – Това не
бяха точните думи на Амброуз, но тя искаше да провокира
реакцията на Блейк. И успя.
– Той смята какво? – Да. Определено нямаше и следа от
усмивка. Без нея вече не изглеждаше толкова готин, колкото
преди малко. – Лъжливо копеле! Аз имам алиби и той го знае.
Него просто го е яд, защото тя ме харесваше много повече.
262
п о с л е д н а с а м о ж е р т в а
– Тогава защо го е държала край себе си? – попита Кристи-
ан с почти ангелска невинност. – Ти не си ли ѝ бил достатъчен?
Блейк го изгледа свирепо и изпи питието си на един дъх.
Сякаш с магическа пръчка, барманката се появи с друго. Пре-
ди да продължи, Блейк ѝ кимна в знак на благодарност.
– О, аз ѝ бях повече от достатъчен. Повече от достатъчен
съм за дузина жени, но не се хваля наляво и надясно, както
прави той.
С всяко споменаване на сексуалния живот на Татяна лице-
то на Ейдриън добиваше все по-болезнено изражение. Въпре-
ки това продължаваше да играе ролята си.
– Предполагам, че говориш за другите момичета на Амброуз?
– Да. Но момичета е силно казано. Те всички бяха по-въз-
растни и честно, мисля, че му плащаха. Не че майка ти има
нужда да плаща на когото и да било – додаде Блейк. – Искам
да кажа, че тя наистина е доста готино парче.