Последна саможертва

няваш някого, най-добре е да започнеш с Амброуз.

Лиса побърза да се намеси, за да попречи на Ейдриън да

каже нещо.

– Колко жени? Знаеш ли с кого още е имал връзка?

– Още три други. – Блейк започна да ги изброява. – Марта

Дроздов и Мирабел Конта. Почакай, това прави две. С Даниела

стават три. Но всъщност с кралицата са четири. Да, четири.

Лиса не обърна внимание на трагичните математически спо-

собности на Блейк, макар че това потвърждаваше предишните

думи на Ейдриън, че е пълен идиот. Марта Дроздов беше сравни-

телно известна кралска особа, която на стари години бе решила

да обикаля света. Според изчисленията на Лиса тя отсъстваше

от Щатите през по-голямата част от годината, да не говорим за

двора. Не изглеждаше достатъчно заинтересована, за да убие Та-

тяна. Колкото до Мирабел Конта... тя се беше прочула по друг

начин. Знаеше, че е преспала с половината мъже в кралския двор, женени или свободни. Лиса не я познаваше добре, но Мирабел

не изглеждаше прекалено заинтересована от конкретен мъж.

– Това, че спи с други жени, не е достатъчен мотив, за да

убие кралицата – изтъкна Лиса.

– Не – съгласи се Блейк. – Както казах, очевидно е, че Ха-

тауей го е извършила. – Замълча за миг. – Жалко. Тя е готина.

Боже, какво тяло има само! Както и да е, ако Амброуз я е

убил, го е направил от ревност към мен, защото Татяна ме

харесваше повече. А не заради всички онези жени, с които си

имаше вземане-даване.

– А защо Амброуз не е убил теб? – попита Кристиан. –

Това би било по-логично.

Блейк не успя да отговори, защото Ейдриън се върна на те-

мата, която обсъждаха преди малко. Очите му блестяха гневно.

– Майка ми не спи с никого. Тя дори не спи с баща ми.

– Хей, аз съм ги виждал – заяви невъзмутимо Блейк. – На-

право щяха да се изядат. Споменах ли колко знойно парче е

твоята...

 264 

п о с л е д н а с а м о ж е р т в а

– Престани – изрече Лиса предупредително. – Това не ни

помага.

Ейдриън стисна юмруци.

– Нищо от това не ни помага! – Явно нещата не се развива-

ха по начина, по който се е надявал, когато е решил да доведе

Лиса и Кристиан. – И няма да стоя тук и да слушам всички

тези дивотии. – Ейдриън пресуши чашата си, скочи от стола

и се насочи към изхода. Хвърли някакви банкноти, преди да

излезе през вратата.

– Бедното момче – поклати глава Блейк. Отново бе добил

арогантен вид. – Преживя толкова много с леля си, с майка си,

а и гаджето му е убийца. Това още веднъж потвърждава пра-

вилото, че на жените не може да се вярва. – Смигна на Лиса. –

Разбира се, присъстващите правят изключение.

Лиса се чувстваше не по-малко отвратена от Ейдриън, а

един бърз поглед към Кристиан я увери, че и той изпитва съ-

щото. Време беше да си тръгват, преди някой наистина да ха-

лоса Блейк.

– Е, радвам се, че си поговорихме, но сега трябва да тръгваме.