Последна саможертва

друг? Много по-лесно е.

– И двамата са имали достъп до Татяна – напомни ѝ Кристиан.

– Знам. Но ако в случая мотивът е любов и секс... по-веро-

ятно да е някой, който е ревнувал от кралицата. Жена.

Помежду им се възцари продължително мълчание, никой

нямаше желание да изкаже мислите си на глас. Накрая Крис-

тиан наруши тишината.

– Като например Даниела Ивашков?

Лиса поклати глава.

– Не ми се вярва. Не ми прилича на убийца.

– Убийците никога не приличат на такива. Затова им се

разминава.

– Да не би да изучаваш криминология или нещо подобно?

– Не. – Двамата бяха стигнали до входа на сградата, в ко-

ято живееше Лиса, и Кристиан ѝ отвори вратата. – Просто

излагам някои факти. Знаем, че майката на Ейдриън никога

не е харесвала Татяна по лични причини. А сега научихме, че

двете са споделяли един и същи любовник.

– Аз все още не го вярвам. Не и без доказателство. Амбро-

уз се закле, че убийството е политическо, а не лично.

– Амброуз е сред заподозрените.

Стигнаха до стаята на Лиса.

– По-трудно е, отколкото мислех. – Влязоха вътре и Крис-

тиан обви ръце около нея.

– Знам. Но заедно ще се справим. Ще разрешим загадката.

Но... може би някои неща трябва да си останат само между

нас. Сигурно преувеличавам, но мисля, че е по-добре да не

 266 

п о с л е д н а с а м о ж е р т в а

казваме на Ейдриън, че майка му е имала идеалния мотив да

убие леля му.

– О, така ли мислиш? – Тя отпусна глава на гърдите му и се

прозина.

– Време е за сън – рече Кристиан и я поведе към леглото.

– Трябва да си взема душ.

– Първо поспи. По-късно ще си вземеш душ. – Отметна

завивките. – Аз ще спя с теб.

– С мен или до мен? – попита Лиса сухо и се плъзна в лег-

лото.

– Истински сън. Имаш нужда. – Той се сгуши до нея, пре-

гърна я и зарови лице в рамото ѝ. – Разбира се, ако искаш,

след това ще се впуснем в някоя официална сесия на съвета...

– Кълна се, че ако кажеш „малки Драгомирчета“, ще спиш

в коридора.

Бях сигурна, че щеше да последва един от саркастичните

отговори на Кристиан, негов патент, но му попречи поредното

почукване на вратата. Той вдигна раздразнено глава.

– Не отваряй. Този път наистина.

Но това не бе присъщо на Лиса. Измъкна се от прегръдки-

те му и от леглото.

– Не е Ейдриън...

– Тогава едва ли е важно – изтъкна Кристиан.

– Не можем да знаем. – Тя отиде до вратата и я отвори. На

прага стоеше майка ми.

Джанин Хатауей се вмъкна в стаята също така непринуде-

но, както и Ейдриън преди малко. Очите ѝ огледаха внимател-

но всяка подробност за евентуална заплаха.

– Извини ме, че ме нямаше – обърна се тя към Лиса. – Два-

мата с Еди смятахме да дежурим на смени при теб, но ни въз-

ложиха други задачи. – Погледна към разбърканото легло, в