Последна саможертва
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Академия за вампири #6
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Диана Янакиева Кутева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Последна саможертва». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и влaдеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли – хранещи се с невинни жертви. Дампирите – полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
тук, оказва влияние върху целия ни свят.
– И какво искаш да кажеш с всичко това? – попита Кристи-
ан. Той познаваше Лиса. Разбираше я и я обичаше. Помежду
им имаше синхрон, както между мен и Дмитрий. Обаче по-
256
п о с л е д н а с а м о ж е р т в а
някога мислите на Лиса поемаха в посока, която не можеше
да отгатне. Той никога нямаше да го признае, но аз знаех, че
част от любовта му се дължи на това, че Лиса – за разлика
от мен, за която всички знаеха, че съм прибързана и буйна –
винаги изглеждаше образец на спокойствие и здрав разум. И
тогава изведнъж тя правеше нещо напълно неочаквано. Тъкмо
тези моменти го очароваха, но понякога го плашеха, защото
не знаеше доколко духът влияе върху действията ѝ. Сега беше
един от тези моменти. Той знаеше, че изборите я стресират и
също като мен знаеше, че това може да събуди най-лошото.
– Ще се отнеса сериозно към тези изпити – заяви Лиса. –
Ще бъде... ще бъде срамота да не го направя. Обида за обще-
ството ни. Основната ми цел е да открия кой е натопил Роуз за
убийството, но междувременно ще се явя на тези изпити като
някой, който наистина възнамерява да седне на трона.
Кристиан се поколеба, преди да заговори – нещо, което
рядко му се случваше.
– Искаш ли да бъдеш кралица?
Това изтръгна Лиса от отнесеното ѝ философстване за тра-
диции и чест.
– Не! Разбира се, че не! Та аз съм само на осемнадесет.
Дори още нямам право да пия алкохол.
– Това никога не те е спирало да го правиш – изтъкна той,
верен на себе си.
– Говоря сериозно! Искам да отида в колеж. Искам Роуз да
се върне. Не искам да управлявам мороите.
В сините очи на Кристиан блесна дяволита искра.
– Знаеш ли, леля Таша се шегува, че от теб би излязла мно-
го по-добра кралица от всички останали, само дето понякога...
не мисля, че се шегува.
Лиса изпъшка и се просна върху леглото.
– Аз я обичам, но май ще се наложи да я обуздаем. Ако ня-
кой наистина може да наложи промяна на закона, то това ще е
тя и нейните приятели активисти.
– Е, не се тревожи. Работата е там, че „нейните приятели
активисти“ протестират срещу толкова много неща, че обик-
новено не могат едновременно да застанат зад една и съща ка-
уза. – Кристиан се излегна до нея и я придърпа по-близо. – Но
257
р и ш е л м и й д
независимо от всичко, мисля, че от теб ще излезе страхотна
кралица, принцесо Драгомир.
– Ще се измърсиш – предупреди го тя.
– Вече съм си мръсен. О, искаш да кажеш от дрехите ти? –
Кристиан обви ръце около нея, нехаещ за мокрото ѝ и кално
облекло. – Прекарал съм по-голяма част от детството си сврян
на един прашен таван и притежавах всичко на всичко само
една риза. Наистина ли мислиш, че ми пука за тази тениска?
Тя се засмя и после го целуна, освобождавайки за миг съз-
нанието си от всички тревоги, за да се отдаде на насладата на
устните му. Като се имаше предвид, че двамата бяха в леглото,
се запитах дали не е време да се оттегля. Но след няколко се-
кунди Лиса се изтръгна от прегръдката му и въздъхна доволно.
– Знаеш ли, понякога ми се струва, че те обичам.
– Понякога? – попита той с престорен гняв.
Тя разроши косата му.
– През цялото време. Но трябва да те държа под напрежение.
– Смятай, че съм съвсем напрегнат.
Приближи отново устни към нейните, но се спря, когато
на вратата се почука. Лиса се отдръпна, но двамата останаха
прегърнати.
– Не отваряй – прошепна Кристиан.
Лиса се намръщи и се загледа към дневната. Измъкна се от
прегръдките му и отиде до вратата. Когато беше на няколко
крачки от нея, кимна доволно.
– Ейдриън е.
– Още по-основателна причина да не отваряш – нацупи се
Кристиан.
Лиса не му обърна внимание и отвори вратата. И наисти-
на, на прага стоеше моето непредсказуемо, екстравагантно и
неустоимо гадже.
– Възможно. Най-неподходящият. Момент – чух Кристиан
да казва иззад Лиса.
Ейдриън огледа изпитателно Лиса, сетне погледът му се
насочи към Кристиан в другия край на апартамента.
– Ъхъ – промърмори Ейдриън и прекрачи прага. – Ето зна-
чи как смятате да разрешите проблема със семейството. Мал-
ки Драгомирчета. Добра идея.
258
п о с л е д н а с а м о ж е р т в а
Кристиан стана и се запъти към тях.
– Да, уцели в десетката. Ти прекъсваш официална сесия на