Последна саможертва
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Академия за вампири #6
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Диана Янакиева Кутева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Последна саможертва». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и влaдеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли – хранещи се с невинни жертви. Дампирите – полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
съвета.
Ейдриън беше облечен в обикновени дънки и черна тениска,
макар че на него приличаха на дизайнерски дрехи. Всъщност
навярно бяха. Господи, липсваше ми. Всички ми липсваха.
– Какво става? – попита Лиса. Докато Кристиан явно смя-
таше появата на Ейдриън като лична обида, Лиса знаеше, че
Ейдриън не би дошъл без основателна причина, особено тол-
кова рано – в началото на деня за мороите. Въпреки че уст-
ните му бяха извити в обичайната му ленива усмивка, аурата
му проблясваше възбудено и нетърпеливо. Той имаше новини.
– Спипах го – рече Ейдриън. – Приклещих го в капана.
– Кого? – слиса се Лиса.
– Онзи идиот Блейк Лазар.
– Какво искаш да кажеш с това, че си го „приклещил в ка-
пана“? – попита Кристиан не по-малко изненадан от Лиса. –
Поставил си капан за мечки на тенис корта или нещо подобно?
– Иска ми се. Той е в „Горящата стрела“. Току-що поръчах
по още едно питие, така че, ако побързаме, ще го заварим.
Мисли, че съм излязъл да изпуша една цигара.
Съдейки по миризмата, носеща се от Ейдриън, Лиса имаше
чувството, че е направил точно това. И сигурно е споделил по
питие с приклещения.
– Бил си толкова рано в бара?
Ейдриън сви рамене.
– За човешката раса не е рано.
– Но ти не си...
– Стига, братовчедке. – Цветовете на аурата на Ейдриън
не бяха помътнели като някой, който е напълно пиян, но... да,
той определено бе изпил няколко питиета. – Ако хубавецът
Амброуз е бил прав за леля Татяна, този тип може да ни каже
имената на другите ревниви жени.
– А ти защо не го попита? – поинтересува се Кристиан.
– Защото ще е грешно и извратено да разпитвам за сексуал-
ния живот на леля си – отвърна Ейдриън. – Докато Блейк ще
бъде повече от щастлив да си поговори с нашата очарователна
принцеса.
259
р и ш е л м и й д
Лиса наистина искаше да си легне, но възможността да открие
нещо, което би могло да ми помогне, я зареди с нова енергия.
– Добре, позволете ми поне да се преоблека и да се среша.
Докато тя се преобличаше в банята, чу Ейдриън да казва
на Кристиан:
– Знаеш ли, ризата ти е малко развлечена и мърлява. Стру-
ва ми се, че трябва да положиш малко повече усилия за външ-
ността си, след като си гадже на принцеса.
Петнадесет минути по-късно тримата крачеха към бара,
скътан в административна сграда. Била съм там и преди, като
първоначално реших, че това е доста странно място за един
бар, но след последното ми наказание да подреждам архивите,
стигнах до заключението, че ако ще се препитавам с канце-
ларска работа, вероятно ще се нуждая от бърз източник на
алкохол, при това да ми е под ръка.
Барът тънеше в полумрак, за да осигури подходящо настро-
ение, както и за удобство на мороите. Като оставим настрани
шегата на Ейдриън, наистина беше рано за мороите и вътре
имаше само двама клиенти. Ейдриън даде знак на барманката,
което, предполагам, беше някакъв сигнал за поръчка, защото
жената мигом се извърна и започна да налива питие.
– Хей, Ивашков! Къде беше? – подвикна някакъв глас.
Лиса се огледа и след минута зърна един самотен тип, сед-
нал зад масата в ъгъла. Ейдриън ги поведе натам и когато при-
ближиха, Лиса видя, че типът е млад, вероятно на възрастта на
Ейдриън, с къдрава черна коса и блестящи синьозелени очи,
които донякъде ми напомняха последната вратовръзка на Ейб.
Сякаш някой бе смесил в едно разкошните цветове на очите на
Кристиан и Ейдриън. Той имаше гъвкаво и мускулесто тяло –
доколкото яко можеше да бъде тялото на един морой – и въ-
преки че беше с гаджето си, Лиса не можеше да не се възхити
колко готино изглежда.
– Ходих да доведа по-прилична компания – отвърна на въ-
проса му Ейдриън, като издърпа един стол.
Мороят забеляза спътниците му и скочи. Улови ръката на
Лиса, наведе се и я целуна.
– Принцесо Драгомир, за мен е чест най-сетне да се запоз-
ная с вас. От разстояние сте красива. Отблизо? Божествена.
260
п о с л е д н а с а м о ж е р т в а
– Това – обяви Ейдриън превзето – е Блейк Лазар.
– Приятно ми е да се запознаем – усмихна му се Лиса.
Блейк засия.
– Може ли да ви наричам Василиса?
– Можеш да ме наричаш Лиса.
– Можеш също така – додаде Кристиан – вече да пуснеш
ръката ѝ.
Блейк го изгледа, но се забави, преди да пусне ръката на