Последна саможертва
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Академия за вампири #6
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Диана Янакиева Кутева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Последна саможертва». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и влaдеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли – хранещи се с невинни жертви. Дампирите – полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
което се бе изпънал Кристиан, но каквато си беше, стигна до
прагматично заключение, а не до романтично. – Явно идвам
тъкмо навреме. Предположих, че ще искаш да си починеш
след изпита. Не се тревожи, аз поемам дежурството от Крис-
тиан и ще се погрижа нищо да не ти се случи.
Кристиан и Лиса се спогледаха унило.
– Благодаря – промърмори приятелката ми.
267
Г л а в а 2 0
Би трябвало да спиш. – Тихият глас на Сидни едва не
ме накара да скоча до тавана – доказателство, че дори
и докато съм в съзнанието на Лиса, оставам нащрек.
Настроих сетивата си към тъмната дневна на Соня. С изклю-
чение на Сидни, всичко беше тихо и спокойно.
– Приличаш ми на оживял мъртвец – продължи тя. – И не
го казвам на майтап.
– Трябва да дежуря – отвърнах.
– Аз ще дежуря. Ти заспивай.
– Ти не си тренирана като мен – изтъкнах. – Може да про-
пуснеш нещо.
– Дори и аз няма да пропусна стригой, опитващ се да на-
хлуе през вратата – увери ме тя. – Виж, зная, че сте корави и
тренирани. Не е нужно да ме убеждаваш. Но имам чувството,
че нещата може да загрубеят, а не ми се ще да припаднеш в
критичния момент. Ако поспиш сега, после ще можеш да сме-
ниш Дмитрий.
Само споменаването на Дмитрий ме накара да се съгла-
ся. Накрая наистина трябваше да се сменим. Затова се свих
неохотно върху импровизираното легло на Сидни на пода и
ѝ дадох един куп инструкции, които, мисля, че я накараха да
завърти очи. Заспах почти мигновено, а след това се събудих
също толкова бързо, когато чух звука от затваряща се врата.
Изправих се светкавично, почти очаквайки да видя стригой,
нахлуващ през вратата. Вместо това видях слънчевата светлина
268
п о с л е д н а с а м о ж е р т в а
да струи през прозорците, а Сидни ме наблюдаваше развеселено.
В дневната Робърт се бе изправил на дивана и разтъркваше очи-
те си. Виктор го нямаше. Извърнах се паникьосано към Сидни.
– Той е в банята – отвърна тя, отгатнала въпроса ми.
Това е бил звукът, който съм чула. Въздъхнах облекчено
и се изправих, изненадана как само няколко часа сън ме бяха
заредили отново с енергия. Ако можех и да заситя глада си,
щях да съм готова за всичко. Разбира се, Соня нямаше ни-
каква храна, така че трябваше да се задоволя с чаша вода от
кухнята. Докато стоях и пиех, забелязах, че братята Дашков
се бяха настанили като у дома си: палтата им висяха на за-
качалката, ключовете от колата бяха върху кухненския плот.
Взех ги тихомълком и извиках Сидни.
Когато тя дойде, пъхнах ключовете в ръката ѝ, като внима-
вах да не издрънчат.
– Още ли разбираш от коли? – промърморих.
Възмутеният ѝ поглед бе красноречив отговор колко глу-
пав и обиден е въпросът ми.
– Добре. Можеш ли да отскочиш до магазина? Имаме нуж-
да от храна. И може би пътьом, хм, да се погрижиш колата
им да се повреди? Нещо с мотора или друго, за да не може да
запали. Но да не е прекалено очевидно като срязани гуми.
Тя пъхна ключовете в джоба си.
– Лесна работа. Имаш ли някакви предпочитания за храната?
Замислих се.
– Нещо със захар. И кафе за Дмитрий.
– Кафето се подразбира – отвърна тя.
Виктор влезе в кухнята с типичното си безгрижно израже-
ние, което ме накара да реша, че не е чул инструкциите ми към
Сидни да повреди колата му.
– Сидни отива да купи нещо за ядене – казах, надявайки
се да отвлека вниманието му, преди да забележи липсващите
ключове. – Искаш ли нещо?
– Един захранващ би било чудесно, но като се изключи
това, Робърт много обича зърнена закуска. С ябълка и кане-
ла. – Усмихна се на Сидни. – Не съм си представял, че ще дой-
де ден да видя някой алхимик в ролята на момиче за всичко.
Очарователно.
269
р и ш е л м и й д
Сидни отвори уста, несъмнено, за да изрече някоя хаплива
забележка, но аз бързо поклатих глава.
– Хайде, върви – подканих я.
Тя излезе, а Виктор се върна при Робърт. Спокойна, че
братята няма къде да отидат посред бял ден без кола, реших,
че е време да проверя Дмитрий. За моя изненада, Соня беше
будна. Седеше с кръстосани крака върху леглото и двамата
разговаряха тихо. Косата ѝ бе разрошена от съня и схватката
с нас, но иначе нямаше рани и синини. И с Дмитрий беше така
след трансформацията – нямаше никакви следи от изгаряне.
Енергията, съпътстваща възстановяването на стригой, леку-