Последна саможертва

речвайки пътя, докато вановете се опитваха да стигнат до га-

ражите, а любопитни лица се взираха през прозорците им в

опит да зърнат кралските кандидати.

Лиса се бе втренчила слисано в тълпата, почти изплашена

да излезе, а Ариана ѝ се усмихна успокояващо.

– Това е нормално. Всички искат да разберат кой е издър-

жал и кой не е. Особено те искат да узнаят. – Наклони гла-

ва към предната част на вана. Като се вгледа през предното

стъкло, Лиса видя останалите шестима кандидати. Тъй като

изпитът в гората можеше да се проведе с ограничен брой,

групата бе разделена на две. Останалите от кандидатите щяха

да държат същия изпит утре и несъмнено бяха любопитни да

разберат кои от съперниците им са издържали днешния.

Лиса бе привикнала на ред и благоприличие, когато се дви-

жеше сред кралските особи, затова сега бе поразена да види

нетърпението и полудата, които ги бяха обхванали. Разбира

се, „обикновените“ морои, пристигнали в двора, също се бяха

смесили с тълпата, бутаха се, надничаха с изпънати вратове

над главите на останалите, за да разберат какво се бе случило.

 253 

р и ш е л м и й д

От тълпата се разнасяха викове с имената на кандидатите и аз

почти се изненадах, че не пееха песни и не развяваха знамена.

Лиса и спътниците ѝ слязоха от вана и бяха посрещнати с

бурни приветствия. Бе съвсем очевидно кой е издържал из-

пита и кой се е провалил. Това още повече взриви тълпата.

Лиса стоеше като прикована към земята, взирайки се в прос-

транството и чувствайки се изгубена. Беше едно да обсъжда

плюсовете от участието си в надпреварата за кралския трон с

приятелите си, а съвсем различно изведнъж да се озове насред

цялата суматоха, съпътстваща изборите.

Вниманието ѝ бе съсредоточено върху няколко неща: мо-

ята безопасност, да открие убиеца и да издържи изпитите.

Сега, озовала се сред това разбунено множество, тя осъзна,

че изборите са по-важни от нея, по-важни от всичко, което си

бе представяла. За присъстващите те не бяха шега. Не бяха

тактически ход, за да се заобиколи законът и да се спечели

време. Фигуративно казано, животът им зависеше от техния

изход. Всичките тези морои и дампири живееха в различни

страни и се подчиняваха на съответните закони, но освен това

се подчиняваха и на това правителство, което ръководеше

съдбите им от кралския двор. Управлението му се простира-

ше из целия свят и оказваше влияние върху живота на всеки

дампир или морой, избрал да остане в нашето общество. Да,

ние имахме право на глас, но кралят или кралицата определя-

ха бъдещето ни.

Пазителите, отговарящи за реда, най-сетне дадоха знак на

членовете на семействата, че могат да минат през тълпата

и да отидат при излъчените от тях кандидати. Лиса нямаше

такива близки. И Джанин и Еди – въпреки предишните им