Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
Шалан с въздишка върна растението в купичката, където го подхранваше. Погледна през рамо.
Нямаше следа от преследвачи. Наистина беше време да спре да се тревожи.
Отново насочи внимание към скицника си — една от тетрадките на Ясна с малко изписани страници — и направи набързо скица на листото. Нямаше подходящи материали: само един въгленов молив, няколко писалки и малко мастило. Ала Шарка се оказа прав. Тя не можеше да престане.
Първо се беше заловила да замени скицата на сантида, както го помнеше от спускането си в морето. Рисунката не можеше да замени онази, направена веднага след случката, но да я има отново — в каква да е форма — почна да лекува раните вътре в нея.
Завърши листото, обърна страницата и подхвана скица на Блут. Не ѝ се щеше да подновява сбирката образи на хора тъкмо с него, обаче възможностите ѝ бяха ограничени. За беля шапката на Блут наистина изглеждаше глупаво — беше твърде малка за главата му. Образът на Блут — приведен напред като рак, загърбил слънцето… Е, поне щеше да е интересна композиция.
— Откъде се сдоби с тази шапка? — попита Шалан, докато рисуваше.
— Изтъргувах я — промърмори той, без да я поглежда.
— Скъпо ли струваше?
Блут сви рамене. Шалан загуби своите шапки при корабокрушението, обаче убеди Твлкав да ѝ даде една от изплетените от паршите. Не беше особено хубава, но пазеше лицето ѝ от слънцето.
Въпреки друсането на вагона, Шалан успя да завърши скицата на Блут. Разгледа я и не остана доволна. Наистина слабо начало на сбирката ѝ — Шалан смяташе, че някак го е окарикатурила. Сви устни. Как ли би изглеждал Блут, ако не ѝ се чумери непрестанно? Ако дрехите му са по-спретнати, ако носи прилично оръжие вместо тази стара тояга?
Отлисти и почна отначало. Нова композиция — може би идеализирана, но някак си правилна. Всъщност Блут би изглеждал храбър и хубав, ако го облечеш както трябва. Униформа. Копие до него. Поглед към хоризонта. Докато завърши рисунката, Шалан се почувства много по-добре. Усмихна се на творбата и я подаде на Блут. Твлкав обяви почивка по пладне.
Блут погледна рисунката, ала нищо не каза. Чукна чула няколко пъти, за да го накара да спре до онзи на Твлкав. Дойде и Таг — този път той управляваше фургона с робите.
— Кратункова билка! — рече Шалан, свали скицника и посочи туфа тънки стъбла зад близката скала.
— Още бурени ли? — изпъшка Блут.
— Да. Ще бъдеш ли така любезен да ми ги донесеш?
— А не могат ли паршите да го направят? Предполага се, че трябва да нахраня чулите…
— Пазачо Блут, кого би предпочел да караш да те чака — добичетата или светлооката дама?
Блут се попочеса под шапката, сетне кисело се изсули от фургона и тръгна към кратунковите. Твлкав се беше изправил на своя фургон и се взираше в хоризонта на юг.
Там се виеше тънка струйка дим.
Шалан изстина. Слезе от мястото си и забърза към Твлкав.
— Бурите да го отнесат! — възкликна тя. — Дезертьорите ли са? Наистина ни преследват?
— Да. Явно са спрели да си приготвят обяд — отговори Твлкав от наблюдателната си позиция на покрива на фургона. — Не ги е грижа, че ще забележим огъня им. Сигурно знаят, че сме само три фургона и надали си струва да ни гонят. Продължаваме ли да се движим, без да спираме често, те ще се откажат. Да. Сигурен съм.
Скочи от фургона и се завтече да даде вода на робите. Не се главоболи да кара паршите да го правят — сам свърши работата. Това повече от всичко доказваше колко се тревожи. Искаше бързо да потеглят.
Така паршите останаха да си плетат в своята клетка зад фургона на Твлкав. Шалан угрижена остана да наблюдава. Дезертьорите бяха видели дирята на кервана.
Шалан усети, че се поти, ала какво можеше да направи? Не можеше да накара кервана да се движи по-бързо. Оставаше ѝ само да се надява, че ще се задържат преди преследвачите, както каза Твлкав.
Не ѝ се струваше вероятно. Няма как чулските фургони да са по-бързи от пешаците.
Разсей се с нещо, рече си тя, щом усети, че я обзема паника. Отвлечи ума си от преследването.
Ами паршите на Твлкав? Шалан ги разгледа. Може би една рисунка на двамата парши, които седят в клетката и плетат?
Не. Твърде нервна беше да рисува, но навярно би могла да разбере нещичко. Запъти се към паршите. Стъпалата ѝ се оплакаха, обаче болката беше поносима. Всъщност, за разлика от предните дни, когато тя криеше болката, сега пресилено охкаше. По-добре Твлкав да си мисли, че положението ѝ се влошава.
Спря пред клетката. Не беше заключена — паршите не бягаха. Закупуването на тези двамата трябва да беше значително вложение за Твлкав. Паршите не бяха евтини и затова доста монарси и могъщи светлооки събираха по много от тях.