Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
— Той не е мой принц — отвърна Каладин. — Просто е моя отговорност.
Отново огледа непознатия и забеляза нещо. Светлите дрехи, препасани с връв, бяха доста подобни на някои от ардентските. Косата го беше объркала.
— Ти си войник — предположи той. — Бивш, искам да кажа.
— Аха. Наричат ме Захел.
Каладин кимна. Всичко си дойде на мястото. Понякога воините се оттегляха в ардентията, ако нямаха друг живот, към който да се върнат. Каладин очакваше поне да бяха накарали човека да си обръсне главата.
Питам се дали Хав не е някъде из тези манастири, разсеяно си рече Каладин. Какво би си помислил за мене сега? Навярно щеше да се гордее. Открай време смяташе гвардейската служба за най-достойното назначение за един войник.
— Какво правят? — обърна се Каладин към Захел и кимна по посока на Ренарин и Адолин. Въпреки тежките си Брони, двамата бяха приседнали на земята пред старшите арденти.
Захел изсумтя.
— По-малкият Колин трябва да бъде избран от някой учител. За подготовка.
— Не могат ли просто да вземат когото си поискат?
— Не се прави така. Малко е неловко обаче. Принц Ренарин никога не се е учил много на фехтовка. — Захел замълча. — Изборът от учител е стъпка, която повечето светлооки момчета с подобаващо положение правят на десетгодишна възраст.
Каладин се свъси.
— И защо не се е учил?
— Някакви неприятности със здравето.
— И наистина ардентите ще го върнат? Родния син на Върховния принц?
— Могат, но навярно няма да го сторят. Не им стиска. — Захел присви очи, когато Адолин се изправи и махна. — Проклятие. Знаех си, че има нещо подозрително — той отлагаше избора до завръщането ми.
— Учителю Захел! — провикна се Адолин. — Не седиш с другите!
Захел въздъхна и погледна примирено Каладин.
— Май и на мене не ми стиска. Ще се постарая да не го нараня много. — Заобиколи парапета и притича натам. Адолин здраво стисна ръката му и посочи Ренарин. Захел определено се открояваше от останалите арденти с техните голи глави, спретнато подрязани бради и чисти одежди.
— Хмм. Не ти ли се видя странен? — попита Каладин.
— Всички хора ми се виждате странни — бодро отвърна Сил. — Всички, освен Скалата, който е съвършено благовъзпитан.
— Той те мисли за божество. Не би трябвало да го насърчаваш.
— И защо не? Аз съм божество.
Каладин извърна глава към рамото си и я изгледа безизразно.
— Сил…
— Какво сега? Богиня съм! — тя се усмихна и сви пръсти, като да държи нещо съвсем ситно. — Малка. Много, много малка. А сега ти позволявам да ми се поклониш.
— Трудничко ще е, докато седиш на рамото ми — измърмори Каладин. Видя, че на входа са дошли Лопен и Шен, вероятно с дневния доклад от Тефт. — Хайде. Да видим дали Тефт иска нещо от мен. После ще направим обход и ще проверим Дрей и Моаш.
17
Повторение