Въпросът и Възражението
- Автор: Несс Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Златка Паскалева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Въпросът и Възражението». Краткое содержание книги:
— За тебе той е господин Хюит, редник — изплюва Дейви срещу му.
Продължаваме напред. От портите по кратка пътека се стига точно до входа на Кантората. Тя също се охранява от войници, но ние ги подминаваме без обяснения, стъпваме по ледения бетонен под, все още непокрит, все още неотоплен, и влизаме в познатата наблюдателна стаичка.
— А, момчета, добре дошли — казва Кметът и откъсва очи от огледалото, за да ни погледне.
Зад огледалото на Арената на Въпроса се е изправил господин Хамър, препасал гумена престилка. Пред него на стол е завързан гол мъж, който пищи.
Кметът натиска бутон, изключва звуковата уредба и прекъсва поредния писък по средата.
— Доколкото разбирам, задачата по маркирането с идентификационни номера е изпълнена? — пита той ясно и високо.
— Доколкото ни е известно и на нас, изпълнена е — отвръщам.
— Кой е този? — пита Дейви, който не сваля очи от голия мъж зад стъклото.
— Синът на самовзривилата се терористка — отвръща Кметът. — Когато майка му избягала, не избягал с нея, пълен глупак. Проверяваме какво знае.
Дейви се смръщва.
Но ако не е избягал с нея, то…
— Двамата свършихте за мен огромна и важна работа — прекъсва го Кметът и скръства ръце зад гърба си. — Много съм доволен.
Дейви се усмихва и розовият поток залива Шума му. — Но истинската опасност най-после надвисна над нас — продължава Кметът. — Една от терористките, заловени при нападението над затворите, най-накрая ни съобщи нещо полезно — поглежда пак през огледалото. Не виждаме какво прави господин Хамър, защото закрива мъжа с тялото си и е с гръб към нас, но краката на мъжа се гърчат и ритат от болка. — За съжаление тя почина скоропостижно, но преди това ни разказа, че, предвид честотата на последните взривове, тя очаква съвсем скоро масирано сериозно нападение от страна на Възражението над града, най-вероятно е терористите да нахлуят още утре.
Дейви смаяно обръща очи към мен. Аз гледам в една неутрална точка на сивата стена над рамото на Кмета.
— Те ще бъдат победени, разбира се — казва Кметът. — С лекота. Силите им са несравнимо по-малки от нашите и не вярвам боят да продължи повече от ден.
— Позволи ни да се сражаваме, тате — казва Дейви. — Знаеш, че сме готови.
Кметът се усмихва, усмихва се на истинския си син. Шумът на Дейви става толкова розов, че не мога да се насиля да го погледна.
— Повишен си, Дейвид — казва Кметът. — С армейски чин. Вече си сержант Прентис.
Усмивката разтегля лицето на Дейви, а в Шума му се взривява малка бомба от удоволствие.
— Леле майко! — възкликва той по детски, сякаш е сам в стаята.
Ще стоиш от дясната страна на капитан Хамър, когато той поведе хората от първата вълна в битката — продължава Кметът. — Ще се биеш, точно както искаш.
Дейви на практика грее.
Леле божке, благодаря, тате!
Кметът се извръща към мен.
— Теб също те повишавам и от днес си лейтенант Хюит.
Шумът на Дейви рязко променя природата си.
— Лейтенант?
— От момента, в който започне утрешната битка, ти ще бъдеш мой личен телохранител — продължава Кметът. — Ще стоиш плътно до мен и ще защитаваш живота ми от всяка опасност, която може да възникне, докато наблюдавам военните действия.
Не казвам нищо, не откъсвам очи от пустата стена.
Аз Съм Кръгът И Кръгът Съм Аз.
— Ето така се върти Кръгът, Тод — отбелязва Кметът.
— А защо той трябва да бъде лейтенантът? — пита Дейви, а Шумът му пука.
— Лейтенант не е боен чин — казва кротко Кметът. — За разлика от сержант. Ако не те бях направил сержант, нямаше да можеш да участваш в битката.
— О — казва Дейви, а очите му се местят от баща му върху мен и обратно, мъчи се да разбере дали не са го изиграли и дали не му се подиграват сега. Аз не се интересувам от проблема му.
— Няма нужда да ми благодариш, лейтенант — дразни ме Кметът.
— Благодаря — казвам, без да свалям поглед от стената.
Чинът ти ще те пази от онова, което не желаеш да правиш — казва той. — Ще те пази от необходимостта да убиваш.
— Освен ако някой не заплаши лично твоя живот — казвам.
— Да, освен ако някой не заплаши лично моя живот. Това ще бъде ли проблем за теб, Тод?
— Не — отвръщам. — Не, сър.
— Хубаво — казва Кметът.