Въпросът и Възражението
- Автор: Несс Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Златка Паскалева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Въпросът и Възражението». Краткое содержание книги:
— Готово? — пита Лий над каруцата.
— Готово — отвръщам, стягам последния възел и закопчавам последната катарама.
— Е, това е, няма повече — казва Уилф и изтупва прахта от ръцете си.
Оглеждаме каруците, единайсет на брой, натоварени догоре с амуниции, оръжия, експлозиви. Почти целият запас на Възражението.
Единайсет каруци не са кой знае какво срещу истинска армия от хиляда мъже, но това е всичко, с което разполагаме.
И преди сме побеждавали — казва Уилф, цитирайки думите на госпожа Койл, но както винаги е така спокоен, че не мога да позная дали се шегува или не. — Въпрос на тактика.
А после се усмихва със същата тайнствена усмивка, с която се усмихва и госпожа Койл. Имитацията е толкова смешна, толкова неочаквано смешна, че се разсмивам с пълен глас.
Лий, обаче, дори не се усмихва.
— Да-а, тя и супер секретния й план — дръпва едно от въжетата, за да провери дали е затегнато.
— Смятам, че тя се интересува само от Кмета — казвам. — Иска да го залови, а когато се разправи с него…
— Армията му ще се разпадне от само себе си, градът ще се надигне срещу тиранията и ние ще бъдем герои — довършва Лий с дълбоко съмнение в гласа. После поглежда Уилф. — Ти какво смяташ?
— Тя казва, че това ще бъде краят — свива рамене Уилф. — Ако е така, аз искам да го направим, че да се свърши.
Госпожа Койл все повтаря, че тази последна атака ще сложи край на целия конфликт, че един силен удар, насочен към правилното място точно сега, е всичко, от което се нуждаем, че дори и ако само жените от града се присъединят към нас, можем да го свалим от власт още преди зимата, още преди да са кацнали корабите, още преди той да е намерил нас и да ни е ликвидирал.
И тогава Лий казва:
— Знам нещо, което не би трябвало да знам.
Уилф и аз се извръщаме към него.
— Тя мина покрай прозореца на кухнята заедно с госпожа Брайтуейт — казва. — Говореха си от коя посока точно ще атакуваме утре.
— Лий… — започвам.
— Не го казвай — обажда се Уилф.
— Ще нападнем откъм хълма южно от града — натъртва Лий и отваря Шума си така, че няма как да не го чуем. — Откъм хълма с просеката, онзи, от който започва тесният път, дето води право на площада пред катедралата.
Очите на Уилф се разтварят широко.
— Не биваше да го казваш! Ако заловят Хилди…
Но Лий гледа само мен.
— Ако стане напечено — казва, — тичай към този хълм. Тичай и помощта ще бъде там.
А Шумът му казва, Аз ще бъда там.
— С натежали сърца те предаваме на земята.
Една по една преминаваме и хвърляме шепи пръст върху празния ковчег, в който няма нищичко от тялото на госпожа Форт, която беше разкъсана на парчета от бомбата, избухнала твърде рано, докато лечителката я залагала на стената на един зърнен склад.
Когато погребението приключва, слънцето вече залязва, хладният мрак пълзи над езерото, ледена корица е сковала плитката вода край бреговете — обикновено я има само сутрин, но днес не се стопи целия ден. Хората се пръсват по нощните си задачи, последно опаковане, получаване на заповеди, всички мъже и жени скоро ще бъдат отново войници, ще крачат с оръжие в ръка, готови да нанесат последния удар.
В момента изглеждат като обикновени хора.
Аз ще тръгна нощес, когато се стъмни напълно.
Те ще тръгнат утре по залез-слънце, независимо какво се случи с мен.
— Време е — застава до рамото ми госпожа Койл.
Това не означава, че е време да тръгвам.
Първо трябва да се случи нещо друго.
— Готова ли си? — пита тя.
— Както винаги — отвръщам и потеглям с нея.
— Поемаш огромен риск, моето момиче. Огромен. Ако те заловят…
— Няма да ме заловят.
— Но ако все пак те заловят — тя спира. — Ако те заловят, ти знаеш къде е лагерът, знаеш кога ще нападнем, а сега аз ти казвам, че ще атакуваме откъм източния път, откъм страната на Кантората на Въпроса. Ще влезем с марш в града и ще го стиснем за гушата — хваща и двете ми ръце и ме поглежда в очите. — Разбираш ли какво ти казвам?
Разбирам. Разбирам, наистина. Тя отново ме лъже умишлено, както когато насочи мислите ми към океана, дава ми погрешна информация, за да може аз при изтезанията чистосърдечно да дам на Кмета същата грешна информация.
И аз щях да постъпя така, ако бях на нейно място.