Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
— Ето, мила — рече мистър Пот, — това е мистър Пикуик, от Лондон.
Мисис Пот прие бащинското ръкостискане на мистър Пикуик с обаятелна приветливост; а мистър Уинкл, когото въобще не представиха, се поклони и мина незабелязано в някакъв тъмен ъгъл.
— По, мили — рече мисис Пот.
— Да, душичке — отвърна мистър Пот.
— Моля те да ми представиш и другия джентълмен.
— Безкрайно съжалявам — рече мистър Пот. Разрешете: мисис Пот — мистър…
— Уинкл — бързо добави мистър Пикуик.
— Уинкл — повтори мистър Пот; и церемонията на представянето биде приключена.
— Дължим ви хиляди извинения, госпожо — рече мистър Пикуик, — загдето объркваме реда на вашия дом, като идваме тъй неочаквано.
— Моля ви, без извинения, сър — живо отвърна женската половина на семейство Пот. — За мен е истински празник да видя нови лица; защото, като живея в това глупаво място, аз с дни и седмици не виждам никого.
— Никого ли, мила? — шеговито възкликна мистър Пот.
— Никого освен тебе — рязко отвърна мисис Пот.
— Виждате ли, мистър Пикуик — каза домакинът, за да обясни оплакването на своята съпруга, — ние сме до известна степен откъснати от удоволствия и забавления, в които иначе бихме могли да участвуваме. Моето обществено положение като редактор на „Ийтънсуилска газета“, значението на вестника в страната, постоянният политически водовъртеж, в който съм въвлечен…
— По, мили мой — прекъсна го мисис Пот.
— Да, любов моя — отвърна редакторът.
— Бих желала, мили мой, да намериш някаква тема за разговор, която поне малко да заинтересува тези господа.
— Но, душичке — много смирено отговори мистър Пот. — Мистър Пикуик наистина се интересува от тези работи.
— Браво на него тогава — натъртено рече мисис Пот. — На мен ужасно ми е омръзнало да слушам и за политика, и за кавгите с „Независимост“, и за други глупости. Много ми е чудно, Пот, че си взел да излагаш тъй на показ всички твои нелепости.
— Но, мила моя… — захвана мистър Пот.
— О, глупости, хич не ми ги разправяй — прекъсна го мисис Пот. — Играете ли екарте, сър?
— Ще бъда много щастлив да се науча под ваше ръководство — отговори мистър Уинкл.
— Добре тогава, придърпайте масичката към прозореца; нека не стига до ушите ми тази досадна политика.
— Джейн — заръча мистър Пот на прислужницата, която влезе с още две свещи, — иди долу в кабинета и ми донеси връзката с вестника от 1826 година. Ще ви прочета, сър — добави редакторът, обръщайки се към мистър Пикуик, — ще ви прочета само няколко уводни статии, които написах на времето по повод намерението на „жълтите“ да назначат нов бирник на тукашната пътна бариера. Надявам се, че това ще ви забавлява.
— Много бих искал да ги чуя наистина — рече мистър Пикуик.
Връзката вестници се появи и редакторът седна да чете с мистър Пикуик до него.
Напразно се ровихме из целия бележник на мистър Пикуик с надеждата да се натъкнем на някакво поне кратко резюме на тези прекрасни съчинения. Но имаме всички основания да вярваме, че той е бил напълно омаян от силата и свежестта на стила им; дори мистър Уинкл ни уверява в своите записки, че мистър Пикуик действително е бил затворил очи, сякаш в пристъп на върховна наслада, през цялото време, докато траело четенето.
Съобщението, че вечерята е готова, сложи край на играта екарте и на краткия преглед на прелестите на „Ийтънсуилска газета“. Мисис Пот беше в отлично настроение и най-мило разположение. Мистър Уинкл бе вече успял да се издигне доста високо в нейните очи и тя не се поколеба да му каже поверително, че мистър Пикуик бил „сладко, мило старче“. Тези думи съдържат една интимна нотка, която твърде малко и от най-близките познати на този човек с колосален ум биха се осмелили да изразят. Ние ги предаваме все пак, защото те са и трогателно, и убедително доказателство както за уважението, с което мистър Пикуик се е ползувал във всички слоеве на обществото, така и за лекотата, с която е завладявал всички души и сърца.