Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
Едва когато утрото дойде да го окрили и да го обнадежди, едва тогава тя го целуна за последен път и напусна малката стая. Когато се прокрадна по стълбите, пресече пустия двор и се промъкна горе до таванската си стаичка, бездимните покриви на къщите и далечните могили вече започваха да се провиждат над стената, в ясната утрин. Когато отвори тихичко прозореца и погледна на изток в затворническия двор, остриетата над стената бяха обагрени в червено, а сетне изведнъж станаха пурпурни на слънцето, което изникна разжарено в небесата. Остриетата никога не бяха изглеждали по-остри и жестоки, решетките — по-тежки, тъмничният двор — по-мрачен и затворен. Тя си представи слънчев изгрев над буйни реки, слънчев изгрев над необятни морета, слънчев изгрев над гъсти гори, където птиците се будят и дървесата шумолят; и погледна долу, към този гроб за живи хора, над който слънцето беше огряло, помисли за баща си, прекарал тук двадесет и три години, и си каза в изблик на скръб и състрадание:
— Не, не, аз никога в живота си не съм го видяла!
Глава XX
В обществото
Да бе имал желанието и дарбата да напише сатира за фамилното високомерие, младият Джон Чивъри нямаше защо да търси примери за отмъщение вън от семейството на своята любима. Те изобилствуваха в нейния галантен брат и в онази превзета сестра, израснали в сиромашия и самозабравили се в хвалби за знатния си произход; готови да просят и да заемат от най-бедните; да откъснат от залъка на всекиго; да похарчат чуждите пари; да пият от чашата на непознати и след това да я запратят на пода. Ако можеше да обрисува мрачната история на живота им и в същото време да ги опише как размахват призрачната мъртвешка глава на фамилното благородство, за да привличат и плашат с него своите благодетели, младият Джон щеше да блесне като първокласен сатирик.
Тип се беше постарал да използува доходно свободата си и бе започнал работа като маркировач на билярд. Той тъй малко се беше замислил над това, кой е станал причина да бъде освободен, че Кленъм съвсем излишно си бе правил труда да въздействува на мистър Плорниш по този въпрос. Който и да го бе удостоил с любезността си, той с удоволствие приемаше неговата любезност със своята любезна благодарност — и това беше всичко. Измъквайки се из тъмничната врата при тези износни условия, той стана билярден маркировач; и сега пак надникваше понякога в малкото игрище за кегелбан, облечен в зелено модно сако (купено на вехто), с колосана яка и лъскави копчета (нови), и пиеше бирата на колежаните.
Една достойна черта в разпасания характер на този джентълмен беше тая, че той уважаваше и се възхищаваше от сестра си Еми. Това чувство ни веднъж не му бе попречило да й причинява тревоги, нито го бе накарало да се въздържи или лиши от нещо заради нея; но дори с този затворнически нагар върху обичта си той я обичаше. Същият вмирисан дъх на Маршалси се забелязваше и в ясното осъзнаване на факта, че тя жертвува живота си за техния баща, и в пълното отминаване на факта, че тя е сторила много и за него самия.
Кога точно този енергичен млад мъж и неговата сестра бяха започнали най-системно да размахват фамилното привидение, за да сащисват целия колеж, това този разказ трудно би могъл да установи. Вероятно по времето, когато започнаха да се хранят от подаянията на колежаните. Но едно е сигурно — колкото по-бедни и по-нуждаещи се бяха те, толкова по-тържествено измъкваха привидението от неговия гроб; а когато извършваха нещо особено нередно, привидението винаги се появяваше сред заслепяваща светлина.
В понеделник сутринта малката Дорит позакъсня, защото баща й бе спал до късно, а после трябваше да му се приготви закуската и да се подреди стаята му. Тя нямаше уговорена работа навън и затова остана при него, докато с помощта на Меги почисти и го изпрати на сутрешната му разходка (всичко петдесетина крачки) до кафенето, за да прочете сутрешния вестник. Тогава тя си сложи шапката и излезе, притеснена, че се е забавила толкова много. Както обикновено, когато премина през портиерната, разговорите сепнаха и един колежанин, постъпил тук в събота вечерта, усети бодването от лакътя на един по-стар колежанин: „Гледай! Ето я!“