Повелителка на реките

В своето състояние кралицата не може да язди, затова Едмънд Боуфорт е обучил прекрасен впряг от еднакви мулета да теглят носилката ѝ. Той лично язди до нея, като обуздава коня си и го кара да се придържа към бавния ход на мулетата, следейки я за всеки признак на изтощение. Допитва се до мен почти всеки ден, за да се увери, че съм доволна от здравето на кралицата, от начина ѝ на хранене, че тя се движи достатъчно. Всеки ден го уверявам, че тя е добре, че коремът ѝ расте, както подобава, че съм сигурна, че бебето е силно.

Почти всеки ден той ѝ носи малък подарък — китка цветя, стихотворение, малко момче, което да танцува пред нея, котенце. Кралят, кралицата и херцогът обикалят зелените пътища на Дорсет в пълна хармония, а всеки път, щом кралицата слезе от носилката си или понечи да се изкачи по някое стълбище, херцогът протяга ръка да я подкрепи, хваща я под ръка, за да ѝ помогне да запази равновесие.

Преди гледах на него като на чаровник, прелъстител, измамник; но сега виждам в него нещо по-добро — много нежен мъж. Отнася се с нея, сякаш иска да ѝ спести всяко изтощение, сякаш е посветил живота си на нейното щастие. Той служи на краля като най-предан приятел, а на нея служи като благороден рицар. Не искам да видя нещо повече от това; не си позволявам да виждам друго.

През август стигаме до Уилтшър и отсядаме в стария кралски дворец в Кларъндън, в тучните крайречни ливади близо до Солсбъри. Обичам тази тревиста варовикова земя и широките влажни долини. Преследването на елени продължава с часове през гористите земи в най-ниската част на долините, после изведнъж излизаме на високи склонове и препускаме в галоп през равно окосената трева. Когато спираме, за да се нахраним, можем да видим половин Англия, ширнала се пред нас. Дворецът е разположен сред покрити с цветя ливади, заливани през половината година от езерата, но сега, в разгара на лятото, тук се вижда цяла мрежа от чисти потоци, езера и реки. Херцогът води кралицата на риболов и заявява, че ще хванат сьомга за вечерята ѝ, но през по-голямата част от деня тя си отдъхва на сянка, докато той хвърля въдица и ѝ дава да държи пръта, а после отново хвърля въдицата, водните кончета танцуват над лютичетата, а лястовиците летят ниско над водата и топят малките си човчици в собствените си стрелкащи се отражения.

Прибираме се късно вечерта, когато облаците плават по небето като панделки с цвят на праскова и лимон, виещи се над хоризонта.

— Утре ще бъде поредният прекрасен ден — предрича херцогът.

— А денят след това? — пита го тя.

— Защо не? Защо да нямате само прекрасни дни през целия си живот?

Тя се засмива:

— Искате да ме разглезите.

— Искам — казва той нежно. — Иска ми се всеки ваш ден да бъде прекрасен.

Тя го хваща под ръка, за да ѝ помогне да се качи по каменните стъпала до голямата входна врата на ловната хижа.

— Къде е кралят? — пита херцогът един от камериерите, които отговарят за спалнята.