Повелителка на реките

— Не — казва тя, като се отдръпва от мен. — Трябва да знам. Едмънд! Кажи ми!

За миг той продължава да разговаря бързо с пратеника; но когато се обръща, има вид, сякаш някой го е улучил в сърцето.

— Става дума за Джон Талбот — казва той тихо.

Усещам как кралицата залита, коленете ѝ омекват, и тя припада.

— Помогнете ми — казвам бързо на една от придворните дами, но херцогът е този, който се провира с усилие покрай всички ни, вдига кралицата на ръце, пренася я през личните ѝ покои чак до спалнята ѝ, и я полага върху леглото.

— Доведете лекарите — казвам рязко на една от дамите, и изтичвам вътре след херцога и кралицата. Той я е положил наполовина на леглото, коленичил е върху кралското ложе, ръцете му са обвити около нея, навел се е над нея, прегръща я като любовник, шепне ѝ на ухото.

— Маргарет — изрича настойчиво. — Маргарет!

— Не! — казвам. — Ваша светлост, лорд Едмънд, пуснете я. Аз ще се погрижа за нея, оставете я.

Тя го държи за дрехата, двете ѝ ръце са се вкопчили здраво в него.

— Кажете ми всичко — прошепва му отчаяно. — Кажете ми най-лошото, бързо.

Затръшвам вратата на спалнята и подпирам гръб на нея, преди някой да може да види, че той е положил длани от двете страни на лицето ѝ, че тя държи китките му, че двамата се гледат в очите.

— Любов моя, почти непоносимо ми е да ти го кажа. Лорд Талбот е мъртъв, а също и синът му. Изгубихме Кастийон, който той защитаваше, изгубихме отново Бордо, изгубихме всичко.

Тя потръпва.

— Мили Боже, англичаните никога няма да ми простят. Цяла Гаскония ли изгубихме?

— Цяла — казва той. — И самия Джон Талбот, Бог да прибере душата му.

Сълзите преливат от очите ѝ и рукват като порой по бузите ѝ, а Едмънд Боуфорт свежда глава и ги изтрива с целувка, целува я като любовник, който се опитва да утеши възлюбената си.

— Не! — извиквам отново, напълно ужасена. Приближавам се до леглото и слагам длан върху ръката му, дърпайки го от нея; но те са слепи и глухи за мен, вкопчени един в друг, ръцете ѝ са обвити около врата му, той почти лежи върху нея, докато покрива лицето ѝ с целувки и нашепва обещания, които не може да спази, и в този миг, в този ужасен, ужасен миг, вратата зад нас се отваря, и Хенри, кралят на Англия, влиза в стаята и вижда двамата, прегърнати на леглото: бременната му съпруга и най-скъпият му приятел.

Само за миг той обхваща с поглед сцената. Херцогът бавно повдига глава и, стисвайки зъби, внимателно пуска Маргарет, полагайки я обратно на леглото, притиска раменете ѝ, за да я накара да остане върху възглавниците, като повдига краката ѝ и оправя роклята ѝ около глезените. Бавно се обръща с лице към съпруга ѝ. Прави малък жест с ръце към Хенри, но не казва нищо. Не може да каже нищо. Кралят премества поглед от съпругата си, надигнала се на лакът, бяла като призрак върху леглото си, към херцога, застанал до нея, а после поглежда мен. Изглежда озадачен, като обидено дете.

Протягам ръка към него, сякаш е едно от собствените ми деца, понесло жесток удар.