Повелителка на реките

Тук става нещо — нямам нужда от Зрението, за да го видя. Тук има някаква тайна, има някаква скрита радост. Но не мога да роптая срещу поведението ѝ. Тя може и да се усмихва на херцога, но стои неотлъчно до краля. Не се застоява с херцога в галериите, нито пък вече му позволява да шепне в ухото ѝ. Той идва в покоите ѝ, както е правил винаги; но обсъждат държавни въпроси и той винаги е съпроводен от някого, а при нея има дами. Но когато е сама или седи смълчана сред тълпата, аз я наблюдавам и се питам какво ли си мисли, когато сгъва ръце така скромно и сдържано в скута си и свежда поглед с премрежени очи, усмихваща се потайно.

— А как е малкото ти момиче? — пита тя с лека печал в гласа. — Такава здрава, пълничка и хубава ли е, каквито са винаги твоите бебета?

— Слава Богу, тя е силна и расте добре — казвам. — Знаете ли, нарекох я Елинор. Изпратих дребни коледни подаръци на всички, а имахме няколко дни такова прекрасно време, когато бях при тях. Заведох по-големите на лов, а по-малките — да се пързалят с шейни. Ще отида да ги видя пак на Великден.

Тази вечер кралицата облича новата си рокля в много тъмночервен цвят, цвят, какъвто никой не е виждал преди, специално купена за нея от лондонските търговци, и отиваме в залата за аудиенции на краля, а зад нас вървят дамите. Тя сяда на мястото си до краля, и тогава в стаята влиза малката наследница на рода Боуфорт, Маргарет, облечена твърде натруфено, водена тържествено от безсрамната си майка. Детето носи рокля в ангелски бял цвят, украсена с червени копринени рози, сякаш за да напомнят на всички, че тя е дъщеря на Джон Боуфорт, първи херцог на Съмърсет, носител на велико име, но, да му прости Господ, не и велик човек. Той беше по-голям брат на Едмънд Боуфорт, но се прояви като глупак във Франция, после се върна у дома и умря толкова навременно и удобно — точно преди да бъде обвинен в държавна измяна — че Ричард твърди, че той сам си отнел живота и това било единственото добро нещо, което някога направил за семейството си. Това нищожно момиче с голямото име и още по-голямото богатство е негова дъщеря и племенница на Едмънд Боуфорт.

Виждам я да се взира в мен, и ѝ се усмихвам. Тя веднага става аленочервена и се усмихва лъчезарно. Шепне на майка си, очевидно питайки коя съм, и майка ѝ с пълно право я ощипва, за да я накара да се изправи и да мълчи, както е редно да прави едно момиче в двора.

— Поверявам дъщеря ви на настойничеството на скъпите си полубратя, Едмънд и Джаспър Тюдор — казва кралят на майката на момичето, вдовстващата херцогиня. — Тя може да живее с вас, докато дойде време да се омъжи.

Развеселена съм от факта, че малката вдига поглед, сякаш има мнение по този въпрос. Когато никой дори не я поглежда, тя зашепва отново на майка си. Тя е мило малко създание и е толкова нетърпелива да каже какво мисли. Струва ми се сурово да я омъжат за Едмънд Тюдор и да я изпратят в Уелс.

Кралицата се обръща към мен и аз се навеждам напред.

— Какво мислиш? — пита Маргарет.

Маргарет Боуфорт е от рода Ланкастър, Едмънд Тюдор е син на кралица на Англия. Всяко дете, което заченат, ще има забележително потекло: английска кралска кръв — от една страна, френска кралска кръв — от другата, а и двамата са сродници на краля на Англия.