Повелителка на реките

— Достатъчно — казвам раздразнено, като затварям вратата към стаята на кралицата, за да не може тя да чуе тези страховити предсказания. — Ако не можете да кажете нещо ободряващо, тогава не говорете изобщо. А ти, Беси — не искам да чуя и думичка повече за родилните мъки на майка ти. Аз съм лягала в родилното ложе единайсет пъти, отгледала съм десет деца, и никога не съм изтърпяла и една четвърт от болките, за които говориш. Всъщност никоя жена не би могла да преживее това, което описваш. Твърде възможно е кралицата да има същия късмет като мен.

Подминавам ги ядосано, влизам в покоите на кралицата, и отпращам малката си прислужница с махване на ръка. Тя си тръгва мълчаливо, а аз за миг си помислям, че кралицата е заспала; но тя обръща глава и ме поглежда, с очи, потъмнели и хлътнали от изтощение и страх.

— Събуди ли се кралят тази сутрин?

Устните ѝ са напукани там, където ги е хапала, изглежда изтощена от тревога.

— Не — казвам. — Не още. Но го измиха и закуси малко.

— Сяда ли в леглото?

— Не — казвам смутено. — Трябваше да го обслужват.

— Да го обслужват?

— Да го хранят.

Тя замлъква.

— В известно отношение това е благословия — казва после. — Това означава, че не би изрекъл нещо прибързано, гневно, без да се замисли. Това дава време и на нас да помислим. Продължавам да смятам, че в известен смисъл това е благословия. Дава ни време да… се подготвим.

— В известен смисъл — съгласявам се.

— Какво казват лекарите?

— Казват, че според тях ще се събуди, може би утре.

— И тогава пак ще е на себе си? И ще си спомня всичко?

— Може би. Не смятам, че наистина знаят.

— Какво ще правим?

— Не знам.

Тя сяда отстрани на леглото, с длан върху корема, и се изправя да погледне през прозореца. Под нея са спускащите се към реката красиви градини, на един дървен кей подканващо се поклаща плоскодънна лодка, а във водата тихо и неподвижно стои чапла. Тя въздъхва.

— Боли ли ви нещо? — питам тревожно.

— Не, не, просто усещам бебето да се движи.

— Изключително важно е да останете спокойна.

Тя се изсмива рязко.

— Изгубихме Гаскония, сигурно е, че след това французите ще нападнат Кале, кралят заспа и не може да бъде събуден, а… — тя млъква рязко. Никоя от нас не е споменала как херцогът я взе съвсем естествено в обятията си, като своя любовница, как я целуваше по лицето, как ѝ обещаваше да я предпази. — А ти ми казваш да остана спокойна.

— Да — казвам решително. — Защото всичко това е нищо пред една възможна загуба на детето. Трябва да се храните и да спите, Маргарет. Това е вашият дълг към детето. Може би носите момче, може би това е принц за Англия. Когато всичко това бъде забравено, ще помним, че сте опазила принца.