Повелителка на реките
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651023
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Повелителка на реките». Краткое содержание книги:
— Дали кралят не дарява брат си с прекомерна власт? — прошепва кралицата.
— О, погледнете я — казвам тихо. — Тя е миниатюрно създание, и още много далеч от възрастта за женитба. Майка ѝ със сигурност ще я задържи у дома още десет години. Ще имате половин дузина бебета в люлката, преди Едмънд Тюдор да може да се ожени или да сподели легло с нея.
И двете поглеждаме към долния край на стаята, към момичето, чиято главица продължава да се върти насам-натам, сякаш тя иска някой да я заговори. Кралицата се засмива.
— Е, надявам се; със сигурност дребно и крехко създание като нея никога няма да роди наследник на короната.
На следващата вечер изчаквам един спокоен миг в часа преди вечеря, когато кралицата е вече облечена, а херцогът и кралят още не са дошли в покоите ѝ. Седнали сме пред огъня и слушаме музикантите. Поглеждам я, изчаквам да ми кимне, че ми разрешава, а после придърпвам столчето си малко по-близо.
— Ако чакаш възможност да ми кажеш, че пак чакаш дете, не е нужно да подбираш момента — казва тя дяволито. — Виждам го.
Изчервявам се.
— Сигурна съм, че ще бъде момче; Бог ми е свидетел, че ям достатъчно, за да изхраня мъж. Наложи се да поръчам да ми отпуснат колана.
— Каза ли на Ричард?
— Той се досети, преди да замине.
— Ще помоля херцога да го пусне да се прибере. Ще искаш да е вкъщи при теб, нали?
Хвърлям поглед към нея. Понякога почти ежегодното доказателство за моята сигурна плодовитост я опечалява; но този път тя се усмихва, радостта ѝ за мен не е помрачена.
— Да, иска ми се той да бъде у дома, ако херцогът може да се лиши от него.
— Ще го уредя — усмихва се тя. — Херцогът ми казва, че е готов да направи всичко за мен. Това е дребна молба за човек, който е готов да сваля звезди от небето за мен.
— Ще остана в двора до май — казвам. — А после, след раждането, ще се присъединя към вас за лятното пътуване.
— Може би няма да стигнем много далеч тази година — казва кралицата.
— Така ли?
Не схващам какво има предвид.
— Може би и аз ще имам нужда от спокойствие през лятото.
Най-сетне я разбирам.
— О, Маргарет, възможно ли е?
— Мислех, че имаш Зрението! — присмива се тя. — Ето ме, седя тук пред теб и си мисля… почти сигурна съм…
Стисвам ръцете ѝ:
— Аз също мисля така; сега го виждам. Наистина. — Има нещо в блестящата ѝ кожа, в извивките на тялото ѝ. — Откога?
— Мисля, че пропуснах две месечни кръвотечения — казва тя. — И така, аз още не съм казала на никого. Какво мислиш?
— Значи кралят легна с вас преди Коледа? И ви достави удоволствие?
Тя е свела очи, но лицето ѝ поруменява.
— О, Жакета — не знаех, че може да бъде така.
Усмихвам се.
— Понякога може.
Нещо в усмивката ѝ ми подсказва, че най-сетне, след осем години брак, тя е познала насладата, която един мъж може да достави на съпругата си, ако се погрижи да го стори, ако я обича достатъчно, за да я накара да го прегръща силно и да копнее за докосването му.
— Кога ще мога да съм сигурна? — пита тя.
— Другия месец — казвам. — Ще доведем акушерка, която познавам и на която имам доверие, да поговори с вас и да види дали имате признаците, а после ще можете лично да съобщите на негова светлост — другия месец.
Тя не иска да пише на майка си, докато не е напълно сигурна, и това е една малка трагедия, защото докато чака признаците, че носи дете, от Анжу пристига съобщение, че майката на Маргарет, Изабела Лотарингска, е починала. Осем години са минали, откакто Маргарет се сбогува с майка си и пристигна в Англия за сватбата си, и те никога не са били особено близки. Но това е удар за младата кралица. Виждам я в галерията със сълзи в очите, а Едмънд Боуфорт държи двете ѝ ръце в своите. Тя е обърнала глава към него, сякаш ѝ се иска да притисне лице към широкото му рамо и да заплаче. Когато чуват стъпките ми, те се обръщат към мен, все още здраво хванати за ръце.
— Нейна светлост е разстроена заради вестта от Анжу — казва просто херцогът. Повежда Маргарет към мен. — Вървете с Жакета — казва нежно. — Вървете и нека тя да ви даде някаква отвара, някакъв лек против скръб. За една млада жена е тежко да изгуби майка си, и е жалко, че така и не ѝ казахте… — той оставя думите си неизречени и слага ръцете на кралицата в моите.
— Нали имате какво да ѝ дадете? Не бива да се изтощава от плач.