Повелителка на реките
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651023
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Повелителка на реките». Краткое содержание книги:
— Не е казал нищо? — повтаря тя, също като мен.
— Нищо.
— Сигурно е видял — казва тя.
— Видя — казвам мрачно.
— Жакета, какво мислиш, че ще направи?
Поклащам глава. Не знам.
Кралят спи цял ден. На всеки час отивам до вратата на покоите му и питам дали се е събудил. На всеки час камериерът, който отговаря за спалнята, излиза, с все по-разтревожено изражение, и поклаща глава: „Още спи.“ После, когато слънцето залязва и палят свещите за вечеря, кралицата праща да повикат Едмънд Боуфорт.
— Ще го приема в залата си за аудиенции — казва тя. — Така че всички да видят, че не се срещаме тайно. Но застани пред нас, за да можем да говорим, без да ни чуват.
Той влиза, мрачен и красив, коленичи пред нея и остава така, докато тя му позволява да седне. Застанала съм уж случайно между тях двамата, останалите дами и неговата свита, така че никой да не може да чуе тихия им разговор над нежния звук на арфата.
Разменят си три изречения с бърз, настоятелен тон, после тя се изправя на крака, придворните също се изправят, а тя стисва зъби и ни повежда на вечеря, както подобава на кралица, към голямата зала, където мъжете я поздравяват безмълвно, а столът на краля остава празен.
След вечеря тя ме вика при себе си.
— Не могат да го събудят — казва сковано. — Камериерите се опитали да го събудят преди вечеря, но той не помръдвал. Херцогът повика лекарите да видят дали не е болен.
Кимвам.
— Ще седнем в покоите ми — решава тя, и излиза начело от залата. Докато излизаме, се разнася шепот като тих повей на вятър — хората си казват един на друг, че кралят е смъртно изтощен.
Чакаме ги да се явят в приемната на кралицата; половината двор се е събрал наоколо в очакване да научи какво не е наред с краля. Вратата се отваря, лекарите се появяват, а кралицата им прави знак да влязат в личните ѝ покои, заедно с херцога, с мен и още половин дузина души.
— Кралят изглежда в добро здраве, но спи — казва един от лекарите, Джон Аръндел.
— Можете ли да го събудите?
— Преценихме, че е най-добре да го оставим да спи — отвръща д-р Фейсби, като се покланя. — Може би ще е най-добре да го оставим да спи, и да се събуди сам. Скръбта и потресът понякога се лекуват със сън, с продължителен сън.
— Потрес ли? — пита херцогът остро. — Какъв потрес е преживял кралят? Какво каза?
— Новините от Франция — заеква лекарят. — Мисля, че пратеникът ги е съобщил твърде припряно, изведнъж.
— Да, така беше — казвам. — Кралицата припадна и я отведох в покоите ѝ.
Маргарет гризе долната си устна.
— Той говори ли?
— Нито дума, нито дума, от снощи.
Тя кимва, сякаш за нея не е от значение дали той говори или не, интересува я единствено здравето му.
— Много добре. Мислите ли, че ще се събуди на сутринта?
— О, почти със сигурност — отговаря д-р Фейсби. — Често се случва човек да спи дълбоко след разстройваща новина. Това е начинът на тялото да се изцели.
— А възможно ли е да се събуди, без да помни нищо? — пита тя. Херцогът гледа надолу към пода, сякаш това му е безразлично.
— Може да се наложи да го уведомите за загубата на Гаскония отново, съвсем отначало, когато се събуди — съгласява се лекарят.
Тя се обръща към херцога:
— Милорд, ако обичате, наредете на камериерите на краля да го събудят, както обикновено, на сутринта, и да приготвят покоите и дрехите му, както обикновено.
Той се покланя.
— Разбира се, ваша светлост.
Лекарите си тръгват. Един от тях ще седи в спалнята на краля, за да бди над съня му. Свитата на херцога и дамите на кралицата си тръгват, вървейки зад лекарите. Двойката се възползва от един откраднат миг, когато херцогът е до кралицата, а всички вече са си тръгнали и никой не ги наблюдава.
— Всичко ще бъде наред — прошепва той. — Няма да казваме нищо. Нищо. Доверете ми се. Всичко ще бъде наред.
Тя кимва безмълвно, а той се покланя и излиза от стаята.
На другия ден отиват да събудят краля, но той не се събужда. Един от камериерите на спалнята идва до вратата и ми казва, че трябвало да вдигнат краля и да го сложат върху тоалетния стол, да го почистят и да му сменят нощницата, която бил изцапал. Ако един от тях го държи върху тоалетния стол, той успява да се облекчи, и могат да му измият лицето и ръцете. Могат да го настанят да седне, въпреки че главата му веднага клюмва, а ако единият от тях я повдигне, другият успява да излее малко топъл ейл в гърлото му. Той не може да стои, не ги чува, не реагира на докосване. Не показва признаци на глад и лежи в мръсотията си.
— Това не е сън — казва без заобикалки камериерът. — Лекарите се заблуждават. Никой не спи така.