Повелителка на реките
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651023
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Повелителка на реките». Краткое содержание книги:
— Не гледайте — изричам глупаво. — Не виждайте.
Той навежда глава настрани, като бито куче, сякаш полага усилие да ме чуе.
— Не гледайте — повтарям. — Не виждайте.
Странно, но той пристъпва към мен и свежда към мен бледото си лице. Без да разбирам какво правя, повдигам ръце към него, той хваща едната, после — другата, и захлупва дланите ми върху очите си, сякаш за да си попречи да вижда. За миг всички стоим така, напълно застинали: аз, положила ръце върху очите на краля, херцогът, който очаква той да каже нещо, Маргарет — облегната назад на възглавниците си, с ръка върху заобления си корем. После кралят силно притиска ръцете ми към затворените си клепачи и повтаря думите ми:
— Не гледай. Не виждай.
После се извръща. Без дума повече, обръща гръб на трима ни и излиза от стаята, като затваря тихо вратата след себе си.
Тази вечер той не идва на вечеря. Сервират вечерята на кралицата в личните ѝ покои; дузина дами и аз сядаме да се храним заедно с нея и връщаме половината блюда недокоснати. Едмънд, херцог Съмърсет, сяда начело на масата в голямата зала, и съобщава на притихналите сътрапезници, че има лоши вести за тях: изгубили сме и последните си земи във Франция, с изключение на Па дьо Кале, града и крепостта Кале, и че Джон Талбот, граф Шрусбъри, е загинал в защита на една безнадеждна кауза, която неговата рицарска чест и смелост не биха му позволили да отхвърли. Жителите на града Кастийон го умолявали да дойде и да снеме френската обсада, и Джон Талбот не можел да остане глух, когато сънародниците му молели за помощ. Удържал на клетвата си, че няма да облече доспехи срещу френския крал, който го бе освободил при това условие. Затова потеглил без доспехи, начело на нашите войски, влязъл в битка без оръжие или щит. Това било акт на най-съвършено благородство и безумие. Постъпка, достойна за великия човек, какъвто бе той. Един стрелец с лък повалил коня му, а войник с бойна брадва го посякъл смъртоносно, докато той бил затиснат под животното. С надеждите ни да запазим владенията си във Франция е свършено, изгубихме Гаскония за втори, и почти сигурно за последен път. Всичко, извоювано от бащата на сегашния крал, е изгубено от сина, а ние сме унизени от Франция, която някога бе наш васал.
Херцогът свежда глава пред притихналата голяма зала.
— Ще се помолим за душите на Джон Талбот и на неговия благороден син, лорд Лайл — казва той. — Талбот беше най-благороден и съвършен рицар. И ще се помолим за краля, за Англия, и да ни помогне свети Георги.
Никой не надава приветствен възглас. Никой не повтаря молитвата. Мъжете изричат тихо: „Амин, амин“, издърпват пейките, сядат, и започват да ядат мълчаливо вечерята си.
Кралят си ляга много рано — това ми съобщават камериерите от спалнята му, когато отивам да попитам. Казват, че изглеждал много уморен. Не разговарял с тях. Не казвал нито дума. Съобщавам на кралицата, а тя прехапва устна и ме поглежда, с пребледняло лице.
— Какво мислиш? — пита. Изглежда уплашена като момиченце.
Поклащам глава. Не знам какво да мисля.
— Какво трябва да направя?
Не зная какво трябва да направи.
На сутринта клепачите на кралицата са натежали от безсънната нощ. Отново ме изпраща в покоите на краля да попитам как е негова светлост тази сутрин. Камериерът, отговарящ за спалнята, отново ми казва, че кралят е отпаднал, че тази сутрин спи до късно. Когато му казали, че е време за утреня, той само кимнал и заспал отново. Изненадани са, защото той никога не пропуска да отиде в параклиса. Опитали се да го събудят отново за молитвата от първия час17, но той не се помръдвал. Връщам се и казвам на кралицата, че е проспал цялата сутрин и че още спи.
Тя кимва и казва, че ще закуси в покоите си. В голямата зала херцог Съмърсет закусва с придворните. Никой не говори много, всички чакаме още вести от Франция. Всички се ужасяваме при мисълта, че предстоят още вести от Франция.
Кралят продължава да спи до пладне.
— Болен ли е? — питам служителя, който отговаря за гардероба му. — Обикновено той никога не спи така, нали?
— Беше потресен — казва служителят. — Знам това. Влезе в покоите си, бял като платно, и легна на леглото си, без да каже нито дума на никого.
— Нищо ли не каза?
Срамувам се от себе си заради този въпрос.
— Нищо. Не каза нито дума.
— Повикайте ме веднага щом се събуди — казвам. — Кралицата се тревожи за него.
Човекът кимва, а аз се връщам в покоите на кралицата и ѝ съобщавам, че кралят е легнал да спи и не е казал нищо на никого.
17
Макар че литургичните часове варират, разпределението им е приблизително следното: първа утринна молитва (утреня) — на зазоряване. Първи час — 7 сутринта, трети час — 9 сутринта, шести час — 12 на обяд, девети час — 3 следобед, дванайсети час — 5 следобед, вечерня — 8 вечерта или към залез-слънце. Часът на последната вечерна молитва е най-слабо фиксиран, варира от девет часа вечерта докъм един часа сутринта. — Б.р.