Повелителка на реките
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651023
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Повелителка на реките». Краткое содержание книги:
— Разполагам с някои добре познати билки — казвам внимателно. — Ще дойдете ли да полегнете за малко, ваша светлост?
— Да — казва Маргарет и ми позволява да я отведа от херцога в усамотението на покоите ѝ.
Приготвям ѝ отвара от звъника, а тя се поколебава, преди да я изпие.
— Няма ли да навреди на бебето?
— Не — отговарям. — Много е слаба. Трябва да пиете извлек от тази билка всяка сутрин в продължение на седмица. Скръбта ще навреди повече на бебето; трябва да се опитате да бъдете спокойна и бодра.
Тя кимва.
— А сигурна ли сте? — питам я тихо. — Акушерките ми казаха, че са почти сигурни.
— Сигурна съм — казва тя. — Ще съобщя на краля другата седмица, когато пропусна отново месечното си неразположение.
Но тя не му съобщава лично. Странно — вика при себе си шамбелана му.
— Искам да отнесете на краля съобщение от мен — казва тя. Изглежда мрачна и сериозна в траурните си дрехи, и аз съжалявам, че загубата на майка ѝ е помрачила радостта ѝ. Въпреки това, когато съобщи на краля, и двамата ще бъдат във възторг. Предполагам, че смята да покани краля да дойде в покоите ѝ. Но тя продължава. — Моля, предайте на краля моите почитания и благопожелания, и го уведомете, че очаквам дете.
Ричард Тънстол просто я зяпва с изцъклени очи: никога в живота си не е бил молен да предаде такова съобщение. Такова нещо не се е случвало на никой кралски шамбелан. Поглежда ме, сякаш иска съвет, но аз не мога да направя нищо, освен да покажа, с леко свиване на рамене, че е по-добре да отнесе съобщението, което тази кралица желае да изпрати на съпруга си.
Той се покланя и излиза заднешком от стаята, а стражите затварят тихо вратата след него.
— Ще си сменя роклята, кралят със сигурност ще дойде при мен — казва тя.
Отиваме бързо в стаята ѝ и я преобличаме от тъмносинята рокля в бледозелена — хубав цвят за пролетта. Докато нейната камериерка ѝ държи роклята, за да я облече, виждам, че коремът ѝ е заоблен там, където някога беше толкова слаба, а гърдите ѝ изпълват фината ленена долна дреха. Усмихвам се при вида ѝ.
Чакаме кралят да се втурне вътре, с лице, светнало от радост, с протегнати към нея ръце, чакаме цял час. Чуваме как часовият съобщава времето, а после най-сетне чуваме стъпки отвън и стражите разтварят широко вратите към покоите на кралицата. Всички се изправяме на крака, очаквайки да видим как кралят се втурва вътре, със сияещо момчешко лице. Но това отново е Ричард Тънстол, шамбеланът на краля, с отговор на съобщението на кралицата.
— Негова светлост ми поръча да ви кажа следното: че новината е огромно успокоение за нас, и огромна радост и утеха за всички верноподаници — казва той. Преглъща мъчително и ме поглежда.
— Това ли е всичко? — питам.
Той кимва.
Кралицата го поглежда неразбиращо.
— Ще дойде ли при мен?
— Не мисля, ваша светлост. — Той си прочиства гърлото и си позволява да допълни: — Беше толкова щастлив, че ме възнагради, задето съм донесъл новината.
— Ще дойде ли да посети нейна светлост преди вечеря?
— Повика своя златар да се яви при него. Поръчва да изработят специален накит за кралицата — казва той.
— Но какво прави сега? — пита тя. — Точно сега? Когато го оставихте?
Ричард Тънстол се покланя отново.
— Отиде да въздаде благодарност в личния си параклис — казва той. — Кралят отиде да се моли.
— Добре — казва тя печално. — Е, добре.
Виждаме краля чак вечерта, когато той идва да посети кралицата в покоите ѝ преди вечеря, както обикновено. Целува ѝ ръка пред всички нас, и ѝ казва, че е изключително доволен. Хвърлям поглед из стаята и виждам, че всичките ѝ придворни дами, също като мен, изглеждат объркани. Това е брачна двойка, съпругата е заченала първото им дете — след почти осем години очакване. Това дете прави брака им завършен, а трона им — сигурен. Защо се държат така, сякаш едва се познават?
Маргарет се държи царствено, с достойнство, не дава признаци, че очаква повече топлота или въодушевление от краля. Свежда глава и му се усмихва.
— Много съм щастлива — казва тя. — Моля се да имаме син, а ако не, красива дъщеря, и син следващия път.
— Ще бъдат добре дошли и в двата случая — казва той любезно, предлага ѝ ръката си и я отвежда на вечеря, настанява я изключително внимателно до себе си, а после нежно ѝ подбира най-хубавите късчета месо и най-меките залъци хляб. От другата му страна Едмънд Боуфорт, херцог Съмърсет, се усмихва на двамата.
След вечеря тя казва, че иска да се оттегли рано. Придворните се изправят, докато се оттегляме, и когато стигаме в покоите на кралицата, тя оставя дамите си, повиква ме и тръгва към спалнята си.