Острието на Тишал
- Автор: Стовер Мэтью Вудринг
- Серия: Приключенията на Каин ( Отвъдие) #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-455-8
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Острието на Тишал». Краткое содержание книги:
Преди шест години Ма’елкот — бог на Отвъдие — задържа Палас Рил в безмилостната си хватка. Управляващият елит на Земята желаеше смъртта ѝ. Каин се закле, че ще я спаси. Те смятаха, че няма никакъв шанс. И сгрешиха. Той пожертва кариерата си като Каин, за да смаже враговете на Палас Рил и да я върне у дома.
Сега Хари Майкълсън е единственият човек, който стои между бездушните корпоративни господари на Земята и зелените хълмове на Отвъдие. Победата на Каин над Ма’елкот е отворила проход между световете и сега безличните тълпи от Земята избиват всичко, което той обича. Стари и нови врагове се обединяват срещу него. А Хари дори вече не е Каин. Той е просто един обикновен човек — самотен, сакат, безсилен. Те смятат, че няма никакъв шанс.
Но грешат…
— Достатъчно — рече жената и потокът секна изведнъж, сякаш някаква врата се затръшна пред него в ума му. — Внимавай кого докосваш, Крис; за такива като теб има доста опасности.
Делиан отстъпи назад, ахна и притисна длани към лицето си; безумното въртене на окръжаващите го стени постепенно замря. Той се поклони дълбоко и почтително се отпусна на колене.
— Простете ми, господарке моя — изрече той официално на елфически, преклонил глава пред нея. — Не Ви познах.
— Смирението ти издава човешкия ти произход — отвърна мрачно тя на същия език. — Първородните не коленичат пред Мен; правилно е да ме посрещнеш с целувка, защото аз съм твоята майка и твоята сестра, и твоето дете.
Делиан се изправи и я прегърна; изненада се, че е по-висок от нея и че тя изглежда толкова крехка в ръцете му.
— Какво искаш да направя? — попита той.
— Не губи надежда — отвърна тя. — След няколко дни една нова болест ще нападне този град и цялата страна. Който я преболедува, повече не трябва да се страхува от ХРВП.
— Не разбирам.
— Така ще победя чумата. С нова чума, която създава имунитет срещу другата.
— Можеш ли да го направиш?
— Мога. Затова не трябва да губиш надежда.
— Надежда? — повтори той. — Имунитет… о, сърцето ми! Киърандел! Киърандел, спри!
Той влетя в съседната спалня.
Онова, което се разкри пред очите му, приличаше на край на веселяшко празненство: телата бяха проснати върху широкото легло или седяха отпуснати в удобните кресла, сякаш спяха…
Заки се беше свлякъл върху един широк стол и брадичката му бе опряна в гърдите. Пишу лежеше на леглото, скръстил спокойно ръце на гърдите си. Тъп се беше свила на една възглавница върху тоалетната масичка.
Киърандел се беше свлякла на пода като счупена кукла. Лежеше на килима до крака на леглото и Делиан се отпусна на колене до нея. Дългите ѝ, почти безплътни крака бяха извити под тялото ѝ; ако се събудеше, щяха доста да я болят.
Той докосна разпиляната ѝ сребърна коса.
— Само ако беше почакала малко — прошепна той.
Мекото сияние на горски залез озари стаята. Богинята стоеше зад гърба му.
— Тя се страхуваше — каза Делиан, галейки разсеяно косата на Киърандел. Гласът му ехтеше кухо, като в ограбена гробница. — Всички се страхуваха. Тя знаеше какво я чака. Не можеше да се изправи пред подобна смърт — не можеше да гледа тях…
— Смяташ ли, че ако можеше, щеше да предпочете да живее?
— Дали аз…? Щеше ли…? — Делиан се обърна и в очите му проблесна надежда. — Питаш ли ме?
— Онези, които са живи, не трябва да умират от тази отрова — рече богинята. — Можеш ли да понесеш бремето от връщането им?
— Аз… да! Да, всичко… всичко…
— Това не е приказка, Крис — каза богинята със строг глас. — Няма да приема думата ти, когато сам не знаеш какво говориш. Онези, които преживеят отравянето, ще останат заразени. Не мога да ги изцеля направо.
— Ти… не можеш ли? Защо не?
— ХРВП не е точно живо същество. Лечителските ми сили са огромни, но не се различават от останалите: аз мога само да стимулирам естествените процеси. ХРВП не е естествена болест; тя е генномодифицирано биооръжие… — тя изненадващо използва английски думи — и естествените съпротивителни сили на организма не могат да се защитят от него. Ако стимулирам процесите в тялото, само ще им донеса бърза смърт.
— Но аз…
Богинята го прекъсна, вдигайки ръката си.
— Ваксината, която си получил като дете, е друг генномодифициран вирус. — Тя продължаваше да вкарва английски думи в западния диалект. — И в края на краищата аз точно така ще спра инфекцията: ще създам противовирус, който ще блокира рецепторите, с които се свързва ХРВП. Ако приятелите ти бъдат изложени достатъчно бързо на въздействието му, това може да спаси живота и разсъдъка им.
— Може?
Богинята кимна.
— Ще имат шанс, но само това. Може да се окаже, че си ги призовал от милосърдната смърт, за да ги предадеш на мъчителната.
— Колко… колко дълго? Колко ще чакам, преди…
— Мисля, че ще приготвя противовируса за четири дни.
— Значи имат някакъв шанс. Ще поема този риск — рече Делиан и се изправи на крака. — Добре, а каква е уловката?
Богинята леко поклати глава.
— Това е уловката, Крис. — Тя посочи телата. — Двама от тях все още имат достатъчно сила, за да бъдат спасени; ако подсиля сърцата им и ускоря работата на черните им дробове, за да преработят отровата, тя ще се измие от телата им, преди да ги убие.