Връхлита страховит легион

— Разбирам за какво говориш — отвърна елфът. Той също забеляза, че Пъг ги гледа, кимна му и после продължи: — За съвсем кратко време научих, че възгледите ми за света, колкото и радикални и клонящи към измяна да се струват на моите сънародници, вероятно изобщо не е са радикални. Не мога да повярвам, че тук са се събрали хора, които се интересуват единствено от това да трупат познания. Нали затова се навираме в тъмните пещери още от деца? — Гуламендис неволно се разсмя, което накара всички да се обърнат и да го изгледат. Той вдигна ръка. — Простете ми, беше спонтанно. — После продължи разговора с Амиранта: — Да, така е: детето проявява интерес към света, като обръща камъните, за да види какво има под тях. Пъха пръчки в хралупите на дърветата. Любопитството е присъщо на децата. И при теб ли беше така?

Амиранта кимна.

— От близо столетие. Някой ден ще ти разкажа за майка ми — тя беше луда вещица. Както и за братята ми — двама изпълнени с омраза мръсници. Но тук — за пръв път в живота си — се чувствам като у дома и мисля, че ще сме глупаци, ако не се възползваме. Помисли си само — да се занимаваш с наука, без да изпитваш страх, да имаш до себе си помощници, в случай, че нещо се обърка. Знанията, които бихме могли да натрупаме…

Гуламендис наклони замислено глава, сетне рече:

— Може би, ако ми остане време, ще доведа тук и брат ми. Той също би харесал тукашната среда.

— Чудесно — каза Амиранта. — Зная, че доверието се печели трудно, особено между такива като нас, но можеш да ми повярваш, че ако посветиш живота си на това да спреш Демонския легион, аз ще застана до теб, а когато всичко приключи, ще те наричам мой брат.

Елфът погледна човека до себе си и видя на лицето му твърда решимост.

— Защо имам усещането — рече той, — че си се озовал в необичайно положение?

— Защото не съм от хората, които се доверяват лесно, и през целия си живот съм гледал как хора, които обичам, умират. Открих, че ми е по-лесно да разчитам на себе си.

— Откровено признание.

— Гуламендис, аз не съм горделив. Суетен съм, но това не е същото. Не съм постигнал в живота си много неща, с които да се гордея. — Кимна към Сандрина. — Тази млада жена например имаше чувства към мен, а аз я отхвърлих грубо.

— Значи това обяснява защо те гледа така — рече елфът.

— Тя е силна жена, много по-силна от мнозина мъже, които познавам — не само със силно тяло, но и с несъкрушима воля. Но това, което не се вижда веднага, е, че е лесно ранима. — Той млъкна, сякаш потънал в размисли, и след малко продължи: — Силата й крие уязвимостта на нейното сърце. Като малка е била използвана от лоши хора и предполагам, че това е трябвало да я направи твърда и груба, но не е така. Не зная как е при вашата раса, Гуламендис, но при нас любовта често може да обърка много неща.