Където злото властва
- Автор: Бреке Йорген
- Серия: Odd Singsaker #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изида
- ISBN: 9786197040357
- Переводчик: Калина Димитрова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Където злото властва». Краткое содержание книги:
Ричмьнд, Вирджиния, САЩ, 2010 г.: Ефраим Бонд, директор на музея на Едгар Алан По, очаква резултати от ДНК-тест, който може да докаже, че е открил един от най-бруталните серийни убийци от пет века насам. Закъснял посетител обаче слага край на проучването и... на живота му.
Тронхайм, Норвегия, 2010 г.: По същия жесток начин е убита главната библиотекарка на библиотека „Гюнерус“, в сейфа на която се пазят уникални ръкописи. В хода на разследването е установено, че е изчезнала Книгата на Юханес, пергаментов ръкопис с изключителна културна стойност, но и съхранил смразяващи признания.
А Силвия Фройд запали колата и я завъртя на сто и осемдесет градуса, така че сега нисанът бе насочен точно към Стоун и Невинс. Колата обаче стоеше на място и собственичката й напразно настъпваше педала за газта. Изглежда, че не можеше да се справи със скоростния лост. В главата на Сингсакер се мярна надеждата, че сега ще задави двигателя, но веднага се изпари. Госпожица Фройд отново отпусна педала за газта. Този път се получи. Тя потегли по посока на Фелиша, но американката бе нащрек. Хванала здраво Невинс за врата, тя го помъкна след себе си в канавката. Успяха да се отдръпнат от колелата на носещия се срещу тях нисан. Без да намалява скоростта, Силвия Фройд се понесе нататък по пътя. Сингсакер се втурна към Стоун. Когато дотича, тя и смъртнобледия реставратор вече се измъкваха на края на канавката.
- Взимай колата и давай след нея - каза тя. - А аз ще отведа Невинс при семейство Крансос.
Той й показа палеца си и се устреми към колата. Сядайки зад волана, видя как зеленият нисан се скрива сред дърветата далече напред.
- Знаеш ли кое ми харесва най-много в Книгата на Юхан? - двете отвратителни очи не се откъсваха от Ватен.
- Проклятието. Имам си теория по въпроса. Мисля, че по някакъв начин Брудер Люсхолм Кнютсон е разбрал, че Книгата на Юхан е признания на убиец. Може дори да се е досетил от какво са направени страниците й - от кожите на жертвите. Не знам. Накратко казано, този глупав лицемер е поискал да се избави от книгата. Историята с проклятието е послужила като добър предлог. Вярата в свръхестественото е неунищожима, защото хората се опитват да припишат всяка новост на козните на дявола. Не знам дали проклятието съществува, или не, но направеното от мен се вписва чудесно в легендата. Жалко, че не съм я измислил аз. Самият аз не съм никакво проклятие. Аз съм просто човек, искащ да види онова, което е видял Юханес.
Ватен не разбираше какво му бе станало изведнъж. Той се разсмя. В смеха му звучаха обреченост и едновременно с това странна свобода. Така се бе смял само няколко пъти в живота си. Единият път бе онази вечер с Гюн Брита. А също така и в леглото преди много години. Тогава бе с Хеда. Бяха решили за пръв път да правят любов. Имаха само един презерватив и той по никакъв начин не можеше да си го сложи. При втория опит презервативът се бе скъсал. Хеда му бе предложила да му направи минет. Беше му казала: „Мога да ти духам, ако нямаш нищо против”. Бе й отговорил с неудържим смях. Странно, но все пак бяха останали заедно. След това се бе смял, когато се бе родил Едвард. И когато бяха погребвали баща му. Бе застанал пред олтара на хортенската църква и се канеше да произнесе реч. Бе решил да започне със смешната история как веднъж баща му се къпал гол край Волан. Така и нестигнал до края на разказа, в който се появяваха две възрастни дами и шотландски териер, той бе избухнал в смях. В цялата църква се бе смял само той, изпълвайки с гръмкия си смях свещената тишина. Най-накрая Хеда му бе дошла на помощ и го бе дръпнала от олтара. Благодарение на ораторското изкуство на свещеника погребението на баща му се бе превърнало в безценен спомен. Всичко бе изтълкувано в трагичен дух и смехът на Ватен бе сметнат за проява на дълбока душевна скръб. Това бе истина и в същото това време - лъжа.
Сега отново прозвуча този особен смях. За последен път. Сега щеше да престане и никога повече нямаше да се чуе.
Най-известната забележителност на община Ерланд бе, без съмнение, замъкът Йострот. Там бе живяла госпожа Ингер от Йострот, последната представителка на родовата норвежка аристокрация. Преди се бе смятало, че замъкът на госпожа Ингер се различавал много от постройките, които се строяха сега в имението. Бе прието да се смята, че в сегашния си вид замъкът е издигнат напълно от благородника с датски произход, канцлера Уве Бьолке. Най-новите изследвания обаче свидетелстваха за принадлежността на голяма част от постройките към епохата на госпожа Ингер.
Когато старши следовател Сингсакер се носеше по виещите се и тесни ерландски пътища, гонейки избягалата Силвия Фройд, и забеляза изведнъж замъка Йострот, мислите му витаеха много далече от подобни исторически и археологически знания. Ренесансовата крепост сред зелените ливади, стигащи до самия фиорд, и пристанът за гости на имението с изчакващите есенните вълнения лодки бяха живописен пейзаж. Сингсакер обаче виждаше само малката зелена кола, паркирана пред главния вход на замъка. Той остави колата си до нея.
Проходът за замъка Йострот бе преграден от голяма и тежка врата от тъмно дърво. В нея имаше по-малка врата. Над голямата врата имаше венец от шистови барелефи, изобразяващи гербови щитове. Сингсакер се измъкна от колата и видя, че малката врата е открехната. Той я отвори по-широко и влезе в замъка. Точно по средата на площада стоеше господин на средна възраст. В облика му се забелязваше нещо аристократично. Сингсакер едва ли би нарекъл брадата му типично трьондска, защото бе твърде акуратно подрязана, и явно не бе купил костюма си от „Дресман”. Изглежда, че бе шит по поръчка, преди собственикът му да се сдобие с кръгличко, изпъкващо шкембенце. В очите на Сингсакер се наби яркочервената му папионка.