Небесносини грехове
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Серия: Anita Blake #11
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Небесносини грехове». Краткое содержание книги:
Ardeur беше готов да бъде нежен, толкова нежен, колкото въобще някога го бях усещала, но да бъде отричан, не го направи, или не направи мен, нежна. Ядосан, непреклонен, измамен.
Опитах се да не мисля за това, но не успях. Бях добра, толкова добра за дълго време. Не се храних от Кейлъб, а никой нямаше да ми се развика, ако го бях направила. Не се бях хранила от Натаниел, а той беше мой pomme de sang. Исках при него да мине още един ден, преди да бъде сдъвкан. Не ми харесваше, че е припаднал в клуба.
Не бях притеснявала Джейсън, който беше прекалено слаб, за да спори. След като усетих, че Жан-Клод е буден, знаех какво искам. Дори не видях останалите мъже, покрай които минах на път за неговата стая. За мен те не съществуваха. А сега той ме отхвърляше, отказваше ми, отблъскваше ме. Някаква малка, далечна част от мен знаеше, че това не е вярно, че дори не е честно, но това беше далечен глас. А гласовете в съзнанието ми крещяха „чукай го, храни се от него, вземи го".
Борих се, докато от мен не остана достатъчно, че да продължа да се боря. Не остана нищо друго, освен нуждата, а тя нямаше милост.
Отново го покрих с уста и направих нещо, което можех да правя единствено докато беше все още малък. Нежно придърпах тестисите му в устата си, така че го държах целия вътре. Да мога да го държа така, бе най-невероятното усещане, да удрям леко с езика си по отпуснатата кожа между тестисите му, да завъртя деликатните яйца не неговото тяло до зъбите и бузите си. По този начин, той изпълваше устата ми толкова широко, толкова невероятно широко, но тъй като дължината не съответстваше на широчината, не се давех, нито се борех да дишам. Сякаш можех да го държа в мен по този начин в продължение на дни. Засмуках го, члена, тестисите, всичко заедно, и поставих устата си в основата му, така че устните ми образуваха печат върху тялото му, смучех, ближех, въртях го, изучавах го. Погледнах нагоре и открих, че очите му най-сетне са станали сини, но вече не ме интересуваше. Затворих очи, обвих ръце около гладката стегнатост на задните му части и се отдадох на удоволствието.
Чух виковете му и усетих как тялото му потрепери и се разтресе заради докосването ми, но всичко това бе далечно. Плътта му изпълваше устата ми, виеше се толкова лесно под езика ми. Винаги съм се наслаждавала на усещането за него, докато е увиснал, но никога не съм могла да задоволя желанието си, защото след няколко докосвания, като всички мъже, не оставаше малък.
Обвих устатата си все по-близо и по-близо до основата му и докоснах съвсем леко със зъби.
Там, в основата му, където, ако захапеш прекалено силно, можеш да отхапеш всичко.
Осъзнавах какъв жест на доверие беше това от негова страна. Захапах достатъчно силно, за да го накарам да извика, след което дръпнах нежно, използвайки основно устните си за натиск.
Оставих тестисите му да се изплъзнат и всмуках останалата част от него обратно в устата си, силно и бързо, дърпайки по-здраво, отколкото трябваше, смучех толкова силно и бързо, колкото исках, вече не се контролирах, не чаках, отдадох се на усещането за него как се движи вън и навътре в устата ми, докато се движех.
Жан-Клод изкрещя името ми, смесица от удоволствие и болка, и ardeur избухна над двама ни.
Горещината се разпростря нагоре през мен и усетих как се протегна, как се тласна в Жан-
Клод. Толкова горещо, толкова горещо, невероятно горещо, сякаш водата около нас би трябвало да заври. Някъде във всичко това, от съзнанието ми беше останало достатъчно, че го пуснах от устата си, така че да не се увлека прекалено много.
Загърчих се до краката му, ноктите ми се впиха в задника му, хълбоците му, бедрата му, докато той се разтърсваше над мен и се бореше да остане на крака.
Най-накрая почти се свлече на ръба на ваната и остана там, подпрял се на ръцете си, като дишаше прекалено тежко, и това, че поначало дишаше, означаваше, че е нахранил неговия ardeur, докато аз се хранех от него. Понякога ставаше въпрос само за обмяна на енергия, а друг път беше истинско хранене.
Покатерих се извън ваната, така че да седна до него, но не го докосвах. Понякога, точно след като ardeur е бил хранен, каквото и да било докосване можеше да го възпламени отново, особено между хора, които и двамата носят ardeur в себе си. Така е било между
Жан-Клод и Бел, така бе понякога и между нас.
Очите му продължаваха да бъдат изцяло сини, като среднощно небе, когато звездите са приглушени. Когато проговори, гласът му беше задъхан:
- Ставаш по-добра в храненето на ardeur, без да има истински оргазъм, ma petite.
- Имам добър учител.
Той се усмихна с онази усмивка, която мъжете отправят към жените, с които току-що са свършили да правят секс и това не е за пръв път, и няма да бъде последен.