Огнената кралица

На пристанището дейността беше още по-оживена. Варинсхолд беше пристанищен град, но по традиция строеше малко кораби, повечето съдове на Кралството се произвеждаха в Южна кула и Уорнсклейв, където в момента хиляди хора работеха трескаво, за да ѝ дадат исканата флота, макар че бързината все бе недостатъчна. Зимата вече идеше, а бяха готови само десетина нови кораба, при това само бойни съдове с традиционна конструкция. Раздразненият лорд Даверн ѝ беше обяснил, че строежът на кораб с желаните от нея размери би изисквал създаването на нова корабостроителница.

— Тогава създайте я, милорд — беше му казала простичко тя.

Ковачницата на кралицата, както бяха започнали да я наричат, заемаше голяма част от пристана, където по-рано се намираха градските складове: просторна шир от работилници, в които майстори занаятчии се трудеха денонощно на десетчасови смени. Повечето бяха бивши чираци, достатъчно млади, за да избягат от робовладелците, отвели техните наставници, и мнозина трябваше да бъдат извадени от редиците на Кралската гвардия, често с шумни протести. В съответствие със строгите ѝ заповеди те не спряха работа, за да се кланят, когато влезе в Ковачницата, макар че бе посрещната от множество възхитени и дори благоговейни погледи.

Тя продължи през какофонията от ехтящ метал и неспирно стържене на триони до просторното помещение, където я чакаха Алорнис и лорд Даверн, а зад тях се издигаше корпусът на съд, висок цели трийсет стъпки. Погледът на Лирна се плъзна по опасалите го скелета и работниците, които тъпчеха кълчища и смола в горните процепи.

— Съобщиха ми, че корабът е готов за пускане на вода, милорд — каза тя на Даверн.

— Само няколко последни дреболии, ваше величество — увери я той с уморен поклон, след което се обърна и простря ръка към новородения кораб. — Поднасям ви „Гордостта на Кралството“, дълъг сто и шейсет стъпки и широк четирийсет и пет, с дълбочина на газене двайсет и три и способен да пренесе петстотин напълно въоръжени кралски гвардейци през всеки океан.

— И — добави с престорена скромност Алорнис — построен само за двайсет дни от по-малко от сто души.

— Е — каза Лирна на Даверн. — Значи се получи.

— Да, ваше величество. — Той кимна към Алорнис. — Първоначалният ми скептицизъм май се оказа неоснователен.

Лирна тръгна към кораба, но спря, хвана ръката на Алорнис и я стисна.

— Благодаря ти, милейди. Отсега нататък те обявявам за придворна изобретателка. Сега, когато корабът е довършен, ще те помоля да насочиш ума си към военните действия. Във Волария ще се изправим срещу многобройна войска, така че ще съм ти благодарна за всяко устройство, което успееш да измислиш и което би могло да изравни донякъде шансовете.

Усети как ръката на Алорнис трепва в нейната.

— Аз… не знам много за оръжията, ваше величество.

— За корабите също не знаеше много, но това не се оказа от голямо значение. Ще очаквам проектите ти с интерес. — Пусна ръката ѝ и се обърна към Даверн. — Кога е пускането на вода?