Милостта на Калр
- Автор: Леки Энн
- Серия: Империя Радч #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИК Бард
- ISBN: 978-954-655-595-3
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Милостта на Калр». Краткое содержание книги:
— Не изпитвате ли съчувствие към Куетер? Рогд е действала от злоба и наранена гордост и ако планът ѝ беше успял, щяха да пострадат мнозина, не само аз. Куетер е била изправена пред невъзможен избор. Изходът неизменно е щял да бъде от лош по-лош, без значение кой път е щяла да избере.
Кратко мълчание. После:
— Трябвало е просто да отиде при магистратата.
Замислих се над думите ѝ, опитвах се да разбера защо точно Сирикс вярва, че Куетер е можела и е трябвало да направи това.
— Нали си давате сметка — казах накрая, — че граждана Куетер не би могла да се доближи и на километър до районната магистрата, ако аз не бях настояла изрично за това? Спомнете си какво е ставало при предишните провинения на граждана Рогд.
— Да, но ако се беше постарала, сигурно са щели да я изслушат — отвърна упорито Сирикс.
Убедена бях, че Куетер с право не е очаквала помощ от районната магистрата.
— Тя е направила своя избор и ще понесе последствията от него. И никак не ми се вярва, че ще ѝ се размине с леко наказание. Но не мога да я виня. Готова е била да жертва себе си, за да защити сестра си. — Поне това Сирикс би трябвало да разбере. — Мислите ли, че ако беше тук, лордата на Радч щеше да прозре всичко, да отсъди вярно всяко действие и всяко намерение? Да въздаде съвършената справедливост? Според вас възможно ли е човек да получи точно това, което заслужава, ни повече, ни по-малко?
— Нали точно това е правдата, граждана? — попита Сирикс, външно спокойна, но аз чух напрежението в гласа ѝ, онова допълнително контролиране на тона, което говореше, че вече наистина се е ядосала. — Ако Рогд или Куетер реши да обжалва присъдата си, няма как да го направи, понеже сме откъснати от Палатите. Вие, на практика, сте най-висшата представитела на Анаандер Мианаай, с която разполагаме в момента, но не сте безпристрастна, ни най-малко. А и няма как да не забележа, че всеки път, когато се озовете на ново място, отивате право при най-долното стъпало на стълбицата и започвате да печелите съюзници там. Да, нормално е една дъщеря на Мианаай да се забърка в политиката. Но като виждам как насъскахте валскаа- ианите срещу Фосиф, се чудя срещу кого смятате да насъскате ичана.
— Не съм насъсквала валскааианите срещу никого. Полските работници са напълно в състояние сами да си планират живота и точно това се случи, уверявам ви. Колкото до Долната градина, вие живеете там.
— Знаете какви са условията, знаете и че отдавна е трябвало да бъдат подобрени.
— Сигурно сте говорили насаме с магистратата. За валскааианите.
— Всъщност да, разговаряхме по този въпрос.
— И — продължи Сирикс, все едно не бях казала нищо, — много от проблемите на ичана биха намерили своето разрешение, ако те станат по-добри граждани.
— Колко точно добра трябва да е една граждана — попитах, — за да има нормален достъп до вода, въздух и медицинско обслужване? И знаят ли съседите ви колко лошо мнение имате за тях? — Не се съмнявах, че също като валскааианските полски работници, знаят.
До края на пътуването Сирикс не каза нищо повече.
Лейтенанта Тизаруат ни посрещна на дока за совалки. Беше облекчена да ни види, очакваше с нетърпение... нещо. И с известна тревога в същото време. Докато другите пътници слизаха от совалката, аз погледнах през очите на Пет и Осем и видях, че за второстепенния от „Мечът на Атагарис“ се грижат медици и друг сегмент на кораба, а трети второстепенен от „Мечът на Атагарис“ вече е заел мястото си на крачка зад капитана Хетнис.
Лейтенанта Тизаруат се поклони.
— Добре дошла, флотска капитана.
— Благодаря, лейтенанта. — Обърнах се към Хетнис. — Капитана. Ще се видим утре рано сутринта.
Тя се поклони, а аз махнах на своите хора да ме последват и тръгнах към асансьора, който щеше да ни свали в Долната градина. Фестивалът на гениталиите беше приключил отдавна — по коридорите нямаше гирлянди от миниатюрни пениси в ярки цветове, а обвивките от бонбони отдавна бяха сметени за рециклиране.
И — макар че вече го бях видяла през очите на Тизаруат и Бо Девет — вратата към Долната градина вече не беше подпряна със счупена маса. Беше поправена и отворена, а индикаторът ѝ показваше, че вратата функционира нормално и от другата ѝ страна няма вакуум. Имаше нормален въздух и добре осветен коридор. Усетих — чрез „Милостта на Калр“ — гордостта, изпълнила лейтенанта Тизаруат. Това бе чакала с нетърпение да ми покаже.
— Всички секционни врати, водещи към Долната градина на това ниво, са поправени, флотска капитана — каза Тизаруат, когато влязохме в коридора. — Напредват и с вратите на второ ниво. На трето и четвърто също предстои да бъдат ремонтирани.