Пътят между световете
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътят между световете». Краткое содержание книги:
— Всичко в библиотеката е на твое разположение.
— Ще минат години, докато преровя всичко — обърна се той към Мейгрейт и пак изви глава към Рала. — Няма ли тук майстори или поне ученици, които познават съдържанието на тези документи?
— Уви, вече не идват.
Лиан взе свитъците от близката маса и ги прегледа, сетне ги прибра в кутията.
— Тя споменава как Шутдар използвал флейтата, но съвсем бегло… — промърмори той.
— Значи е описала надълго и нашироко разните му хитрини и гатанки, но няма нищо за най-важното? — изненада се Мейгрейт. — Изобщо ли не обяснява как той си е послужил с Тайното изкуство, за да отвори портал чрез музиката, и как е направлявал и овладявал портала при прехвърлянето?
— Дори това да го е имало в отделен трактат, няма го тук — увери я Лиан.
— И какво ти подсказва твоят нюх на летописец?
— Тъкмо такива писания имат свойството да изчезват, особено когато съществуват в един-единствен екземпляр.
Той изгледа с упрек Рала, но тя не му обърна внимание. Погледът на Мейгрейт се плъзгаше по рафтовете.
— Всеки ден е от значение. Нямаме повече време за губене. Рала затвори кутията, върна я на мястото й и ги поведе към дневната стая с огнището.
— Обядът е готов.
Докато пиеха горещ чай, толкова необходим в този студ, Мейгрейт се зае да прегледа книгата за посетители.
— Някое име ли търсиш? — попита Рала, застанала безшумно до нея.
— Да речем, Фейеламор, Игър, Мендарк, Талия, Малиен… Но има ли смисъл? Може да са били с друга самоличност.
— Наси е оставила своя разновидност на Пазителите, за да не допусне подобни натрапници. Мога да те уверя, че Фейеламор не е идвала тук, но Игър е бил при нас. И Надирил, разбира се, а Мендарк ни е посещавал многократно. Веднъж останал няколко месеца, но е било отдавна. От години не съм виждала никого от тях.
Мейгрейт въздъхна.
— Няма защо да се бавим тук.
Щом се отдалечиха от школата, тя каза натъртено:
— Някой е дошъл да прибере онова, заради което дойдохме. Чакал е флейтата да бъде изработена, за да си я присвои.
— Подозираш ли някого?
— Как да позная? Фейеламор, Игър, Тенсор, Мендарк…
— Задължително е да си отваряме очите — вметна Лиан. — Всеки негодник на Сантенар ще си протегне лапите към флейтата.
Газиха в снега до възвишението, изкачиха се по спираловидната пътека и Мейгрейт започна опитите си да отвори портал, но светещите линии не се появиха дори за миг. Накрая тя се тръшна в плитка пряспа.
— Главата ми ще се пръсне.
— Отпусни се — посъветва я Каран, — иначе нямаме шанс да се измъкнем оттук.
Мейгрейт легна по гръб и се загледа в белия връх на хълма, Щръкнал като зъб, по който се кръстосваха ръбати издатини. По тях и планинска коза не би минала.
— Вие точно къде излязохте от портала?
— Ей там — посочи Лиан, — в основата на върха. На онзи малък корниз. От него паднахме.
— Да си пробваме късмета горе.
Каран подкрепяше Мейгрейт, мъкнеха се в здрача.
— Да, тук е по-добре. Мисля, че ще успея, само главата ми да се оправи малко… Ту ми е студено, ту ми е горещо, болят ме ставите на ръцете.
Мейгрейт разтърка със сняг пламналите си бузи.
— Май е треска, а не прилошаване от магията — промърмори Каран.
Мейгрейт хвана ръцете им.
— Сега!
Около тях замъждука мрежа от тънки нишки, но изпращя и угасна. Мейгрейт пак седна в снега.
— Ще пренощуваме и ще опитаме сутринта — предложи Каран.
— Не, зле ми е. Ама наистина — изстена Мейгрейт. Капките пот на лицето й замръзваха, преди да се стекат до брадичката. — Още веднъж… колкото се може по-нависоко.
Довлякоха се някак до половината на върха, където издатината съвсем се стесняваше. По изпитото лице на Мейгрейт избиваха червени петна.
— Това е щуротия! — скара й се Каран. — Да слизаме! Мейгрейт отново протегна ръце към тях. Бледичка паяжина от линии се оформи около тримата, но Лиан притискаше гръб в скалата и нишките затрепкаха.
— Стъпи на ръба! — изхриптя Мейгрейт.
— Че аз къде съм? — сопна се приглушено той. — Полудяла е…
— Съвсем в края — издърпа го тя.
Кредата се изрони под краката му, тежестта на тялото му ги повлече надолу. Мейгрейт стисна ръцете им и писна:
— Сега!
Клетката от светлина засия и се превърна във вход на портал. Тъмата ги погълна.
Стовариха се тежко на покрива. В Туркад и тази нощ валеше дъжд.
32. Разгадаване
Всяка среща на задругата вече беше наситена с чувство за неотложност, а и безпътица. Времето им изтече, а бяха отчайващо неподготвени. Игър поддържаше армиите си в постоянна бойна готовност, обучението на нови войници продължаваше в трескаво темпо, но те бяха на ръба на бунта след нещастието в Елудор.