Дребната старица, която наруши всички правила

Тя хвана количката и напъха ръкохватката обратно на мястото й, а после с бързи крачки пое към музея.

– Там ли отивате, скъпа госпожо? Нека да ви помогна! – настоя мъжът.

– Не, ние ще се справим – опита се да го откаже Марта.

Но капитанът се наложи и пое командването. Когато стигнаха до стъпалата, той приятелски подхвърли:

– Не си мислете, че няма да ви помогна да се качите по стълбите. За това си трябва мъжка ръка.

С тези думи той вдигна детската количка и я пренесе нагоре по стълбите, а накрая я пусна пред входа на музея, при което се разнесе трясък.

– Готово, оттук ще се оправите сами.

Мъжът се усмихна и вдигна ръка към фуражката си, както правят капитаните, а Марта и Кристина му благодариха отново.

– Не е добре, че ни видя – каза Марта.

– Но от полицията със сигурност няма да ни се разсърдят, че сме върнали картините, нали? Успокой се, Марта. Във всеки случай той изглеждаше мил човек. Никога нямаше да се справим сами с тези стълби.

Кристина се беше изтощила от цялото приключение. Тя се облегна на детската количка, за да си почине малко, но веднага откри, че се е изкривила по странен начин. Един болт издрънча на земята.

– Погледни само! А беше толкова скъпа – измърмори тя. – Надявах се да мога да я дам на Ема.

– Тя сигурно ще се зарадва, че няма да я получи – каза Марта и се опита да избута повредената количка през входа.

Колелата бяха понесли тежък удар, вече не се въртяха толкова добре и беше по-трудно да я управлява. Марта се задъха и се облегна на стената.

– Ако я бутнем в асансьора, ще можем да се отървем от нея – предложи Кристина, като се оглеждаше къде да остави Малин.

– Добра идея – съгласи се Марта.

Асансьорът беше вдясно от входа, а до него имаше пейка. Кристина внимателно остави внучката си на пейката и двете с общи усилия започнаха да бутат количката към вратата на асансьора. Някои от хората наоколо ги поглеждаха озадачено, но Кристина и Марта се преструваха, че не забелязват това. Слава богу, асансьорът беше на приземния етаж и вратите веднага се отвориха, когато натиснаха копчето. Двама младежи предложиха да им помогнат и всички заедно успяха да избутат детската количка в асансьора. За съжаление, помощниците бяха толкова млади и силни, че бутаха прекалено напористо и количката се удари в стената на асансьора.

– О, извинявайте! – казаха те.

– Благодаря ви, мили младежи – отговори задъхана Марта – Няма значение, беше много мило от ваша страна. Оттук ще се оправим сами.

Това обаче не беше съвсем вярно, защото, когато Марта хвана ръкохватките, за да избута детската количка в ъгъла на асансьора, от нея се посипаха още няколко болта.

– Най-добре да затворим вратата на асансьора – каза тя на Кристина и натисна копчето отвън.

Но последва нова бъркотия, защото със затварянето на вратите те явно се бяха ударили в някоя от ръкохватките и отвътре се разнесе внезапен трясък.