Рицарят тамплиер: Рицар на Храма

Двете коленичиха пред вратата, чийто праг Улвхилде бе прекосила за последен път. Тя искаше да попита приятелката си, тъй като изглежда само тя си даваше сметка колко ценно е наметалото, което Роса бе метнала на раменете й. Обаче двете дълго и с жар отправяха молитви към Дева Мария да опрости греховете им, които за малко да ги тласнат към гибел, повличайки след себе си и кралицата. До края на дните си останаха убедени, че Дева Мария ги бе спасила чудодейно в последния момент. Майка Рикиса несъмнено бе омагьосала Улвхилде и почти й бе сложила примката около врата. А когато се изправиха и силно се прегърнаха, Улвхилде погали с ръка нежния плат на наметалото и отправи въпросителен поглед към приятелката си. Роса обясни, че е време Улвхилде да се върне у дома си и че наметалото е подарък от ярла или от кралицата, но не е единственото й богатство, защото от сега нататък тя е единствената собственичка на Улфсхем. Докато прекосяваха с вглъбено мълчание последните метри между портите на "Божия дом" и приюта, където ги очакваха благодетелите им, Улвхилде се помъчи да си обясни случващото й се. Мигове преди това тя не притежаваше дори дрехите на гърба си. Тези, с които бе дошла в "Божия дом", й бяха омалели и сигурно вече ги нямаше или са били продадени. Преди да напусне манастира нямаше защо да търси, за да вземе със себе си и най-дребното нещо, което да й принадлежи. Трудно й бе да си даде сметка на каква цена носи това скъпо червено наметало и става господарка на Улфсхем, защото не разполагаше с по-дълго време за размисъл.

Когато влязоха в столовата на манастира, където готвачите и виночерпците вече се трудеха, Роса и Улвхилде бяха повече бледи и замислени отколкото очакваха благодетелите им. Ярлът, който скочи на крака и ниско се поклони със закачлив вид, за да посрещне новата господарка на Улфсхем, веднага забеляза, че не всичко е както трябва. Угощението им започна по доста странен начин, защото Роса и Улвхилде разказаха за последния и налудничав опит на майка Рикиса да провали плановете им. Ярлът за първи път чу историята за трите съзаклятнички, помогнали на монаха и на монахинята да избягат. Първоначално се позамисли унесено, тъй като, без да е съвсем наясно с действащите в църквата норми, разбираше, че спасението им е висяло на косъм. Заяви обаче, че опасността сега е отминала. Защото, ако добре се замислиш, както, разбира се, трябва да се направи в подобен случай, тези, които знаят истината за случката, сега в страната са само четирима. Кралицата и Роса без съмнение добре ще пазят тайната. Улвхилде — също, още повече след като влезе посредством брак в рода на Фолкунгите — двете Сесилии погледнаха строго ярла — трябва да се погрижи за спокойствието и щастието на приятелите си, поправи се той бързо и добави с пресилена усмивка, че що се отнася до него, няма никакво намерение да подлага страната на огън и сеч заради един разпопен монах. Понеже, продължи той, с все по-сериозен тон, такава е била целта, преследвана от майка Рикиса. Не й е било достатъчно да си отмъсти на двете девойки, които не са й се нравели. Не би трябвало да се забравя, че преди години именно тя бе станала причина Арн Магнусон да бъде изпратен на кръстоносен поход в Светите земи. Случаят бе създал доста неприятности на Кнут Ериксон, когото не всички по това време признаваха за владетел. Ако игуменката бе успяла да прогони кралицата от страната заради съучастието й в бягството — нали го бе финансирала — синовете, които Бланка имаше от Кнут, нямаше да наследят нищо от короната и войната нямаше да закъснее. Това бе планирала Рикиса. Ако бе успяла, сигурно би имала причина да се радва през всичките дни, отделящи я от ада, където непременно щеше да отиде един ден.