Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Персей“
- ISBN: 978-954-9420-72-2
- Переводчик: Румен Руменов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя». Краткое содержание книги:
Рицарят тамплиер носи от Йерусалим знания и култура, които са предвестник на едно ново време за Европа. Но той усеща, че дебне война — въпрос на време е вражески род да поиска да си възвърна трона с помощта на съюзници отвън. Използвайки военния си опит и знания, Арн трябва да създаде и обучи армия, готова да се изправи срещу тях. И да положи основите на едно обединено кралство.
Майсторът, на име Марселий, загуби ума и дума. Когато дойде на себе си, отговори, че през всичките тези години е извайвал образа на светата Дева в почти всичките му аспекти — нежна и добра, строга и укоряваща, с покойното й чедо в ръце, с новородения й син, в момента на Благовещението, по пътя към Витлеем, под звездата, в яслата и почти навсякъде, където човек може да си помисли. Но Гроба Господен! За това би трябвало всичко отново да се премисли. Необходими са и талант, и дълбок размисъл. Колкото до сроковете, Марселий ги уведоми, че има ангажименти за година и половина напред. Не би могъл да ги откаже, защото държи на думата си. Арн отговори, че това не е проблем. Важното е работата да бъде свършена добре и да остане за вечни времена. Тъй като издяланото в камъка остава завинаги, той настоя да сключат сделка.
Яков и Марк не повярваха на очите си, когато видяха каква огромна предплата даде Арн. Не можеха обаче да се намесят в тази сделка, която приключи с изплащането на фантастичната сума от десет византийски жълтици за едногодишна работа и с обещание за още десет на всяка допълнителна година до завършване на строежа. Марселий не изчака да го молят, за да приеме.
По пътя на връщане към манастира съпругата на Арн се опита да му отправи известни упреци, макар и не много остри, за безотговорния начин, по който борави със златото и среброто. Той обаче не се смути и й отговори с щастлив вид и с многозначителни жестове, с които напомни за амбициозните си проекти. После той запя, а тя не се стърпя и започна да му приглася. Мелодията беше много хубава и двамата братя почувстваха, че това е по-скоро благодарствен църковен химн, а не някоя светска песен.
С тези двама божествени певци начело те пристигнаха в манастира доста преди залеза на слънцето и падането на мъглата. Братята отчетоха, че това пътуване в края на краищата се бе оказало богато на хубави изненади.
На сутринта отпътуването им бе забавено от съпругата на Арн, която се отби да си купи пергамент и няколко розови храста, които постави в мокри кожени торби с пръст. Тази жена явно се справяше много по-добре със сделките от съпруга си. Трябваше да изчакат тя да се спазари с градинаря. Арн не се намеси. Накрая съпругата му се сдоби с всичките растения, които поиска, и ги натовариха на колата. И съдейки по червените и бели рози, красящи стените на Варнхем, тези на Форшвик щяха да бъдат още по-чудесно разкрасени.
След краткия период на интензивна работа по прибирането на последната реколта между празника на свети Бертил и този за Рождество Богородично южният вятър върна за седмица лятото в Западна Готаланд. През този период Сесилия работи усърдно като Арн. Трябваше да събере всичко, което бе родила градината, и после да се опита да спаси, каквото може. Тя превиваше гръб заедно с крепостните, на които бе наредила да пресадят ябълковите дървета по хълма над Ботенсьо, точно под къщата й. На това място почвата беше винаги влажна. Допълнително удоволствие за нея беше да ползва течащата вода. Дори ръцете й да бяха станали черни от пръстта и растителния сок, щом ги насапунисаше и потопеше във водната струя, течаща през къщата, те веднага ставаха отново бели.
Приключила с тази си дейност, тя отиваше в работилницата на братята Вахтиян и ако нямаха належаща работа, ги водеше със себе си в различните работилници като преводачи при разговорите й с мъжете, дошли от Светата земя. В ковачниците й показаха различни видове върхове на стрели, едни от които дълги и тънки, за да преминават през мрежестите ризници, други — с широка заострена периферия, предназначени за лов и за вражеските коне. Тя посети и работилницата, където ковяха мечовете и ризниците от железни халки, за да зададе и там въпросите си. Отиде и в стъкларската работилница, където поиска да й покажат измежду всички стъклени изделия, изложени на един тезгях, онези, които би могло да се изработят във Форшвик и тези, който би трябвало да се внесат. От конярите получи информация за количеството фураж, необходимо за един кон, от краварите — за количеството мляко от крава, а в кланицата — за количеството сол и бурета за консервиране на месо. След всяко посещение тя се връщаше при сметалата и записките си. Пергаментът, върху който правеше сметките си беше, според нея, най-добрата придобивка, по-изгодна и от покупката на прочутата роза от Варнхем. Със сметките тя се справяше много по-добре отколкото с грънчарството или градинарството, тъй като цели десет години се бе занимавала с финансовите въпроси на два манастира.