Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]

— Тунис ли?

— Може би не – каза София, като проследяваше маршрута на пергамента от брега до местоположението на гробницата. – Мащабът не...

— Може ли? – прекъсна я Нина. Раздразнението от това, че мнението й на учен се опровергава от лаик засенчи всякакви мисли за отмъщение. — Да видим, това езеро в западната част трябва да е тук на съвременната карта. Намира се на около петдесет мили от брега. Дори ако се вземат предвид неточностите при изчисляването на мащаба, това е грубо една трета от пътя от брега до края на маршрута, което означава, че гробницата се намира на около сто и петдесет мили навътре в сушата, на югозапад от Габес. В такъв случай местоположението й е...

— В Алжир – обяви Чейс от другия край на стаята. Добре го познавам.

— О, да въздъхна София с пренебрежение – бленуването под звездите в Големия източен ерг*, най-невероятното небе, което си виждал, колко пъти съм чувала тази история!

[* Ерг, или пясъчно море – обширна равнинна област, покрита с пясъчни дюни, където липсва всякаква растителност – Б.пр;]

— Снимай я – заповяда Корвус на едни от хората си, който се приближи до масата, за да снима отгоре пълната карта. – Благодаря ви, доктор Уайлд. Сега, след като открихте гробницата на Херкулес, вярвам, че хората ми ще се справят и сами.

— Нека позная – каза Нина, като го погледна предизвикателно. – Сега ще ни отведете в Ню Йорк на борда на частния си самолет.

— Едва ли. – Той се обърна към Комоса. – Отърви се от тях.

— Не. – Властният тон на София изненада дори Корвус Той изискваше пълно подчинение. – Все още имаме нужда от тях.

— Защо, скъпа моя? – бавно попита Корвус.

— Защото, скъпи мой, доктор Уайлд не ни каза всичко. – Тя хвана Нина за косата, вързана на опашка, и силно дръпна главата й назад. Нина изохка от болка. – Нали така, Нина?

— Не знам какво имаш предвид – процеди Нина през зъби.

— Напротив. Спомняш ли си, че на самолета за Ботсвана ми разказа как си мислела, че има още улики, скрити в текста на „Хермократ”, улики, които не са свързани с местоположението на гробницата, а с това как да се влезе в нея? – София изви ръката си и опъна косата на Нина още повече. — Според мен ти криеш нещо, надяваш се, че дори да открием гробницата, няма да успеем да влезем вътре – и че дори ще загинем в смъртоносните капани.

— Тези смъртоносни капани едва ли ще продължават да действат след толкова хиляди години изръмжа Нина. Това да не ти е играта „Tomb Raider”.

Чейс се прокашля.

— Ъъъ, всъщност в Тибет има някои, които още действат. Двамата с Джейсън едва не загинахме, докато се опитвахме да излезем навън. – Въпреки болката си, Нина се обърна към него – Да знам. Трябваше да ти кажа. Съжалявам.

— Ето затова връзката ви се разпада – каза София на Нина. – Липсата на комуникация. – Тя пусна косата й. – Така, образовай ни. Как да влезем вътре?