Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]

— Така-а, след като вече всички се събрахме – каза София с ръце на хълбоците, – можем да се върнем към работата. Нина, Еди е жив и здрав. Еди, Нина е жива и здрава. Ако искате това да си остане така, ще правите каквото ви казвам.

— Имаш предвид да ти намеря гробницата на Херкулес каза Нина, като хвърли на София изпълнен с омраза поглед.

— За какво ти е? – попита Чейс. – Нали вече имаш парите на Юен и даже ядрена бомба – какво толкова има в гробницата, че толкова силно да го желаеш?

— Ядрена какво? – извика Нина.

— Всъщност – чу се друг глас над тях, – аз го искам,

Нина и Чейс погледнаха нагоре. От двете страни на големия балкон се спускаше по една вита стълба. А в центъра на балкона стоеше…

— Я виж ти – произнесе Нина със студен тон. – Рене Корвус

Милиардерът слезе по стълбите.

— Всичко се разви според моя план – каза той, като се приближи към София. – Потъването на платформата SВХ, твоето откриване на урановата мина, дори бракът на София с Юен. Всичко с част от плана ми.

Чейс бе шокиран.

— Чакай малко, ти си потопил SBX?

— Аз я построих – каза Корвус, – или по-скоро една от моите компании. Логично е аз да я унищожа.

— Всъщност Джо свърши работата. – Комоса се усмихна с диамантената си усмивка.

— На тази платформа имаше повече от седемдесет души – извика Нина

— За съжаление, но бе необходимо – каза Корвус. – Като неизпълнителен директор на АСН знаех, че вие използвате текста на „Хермократ”, за да откриете гробницата на Херкулес, но нямах достъп до секретните сървъри на агенцията. Като използваха директната сателитна връзка от платформата, моите хора получиха достъп до тях – а потапянето на платформата трябваше да заличи всички следи от нахлуването. Ефикасно, нали?