Господин Неустоим
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #6
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Господин Неустоим». Краткое содержание книги:
Мег Коранда не мисли така. Ни най-малко…
Родена и отраснала в разкош, в семейството на холивудски знаменитости, Мег е леконравна и безгрижна. Според нея най-добрата й приятелка се преструва и крие съмненията, които изпитва относно предстоящия си брак. Луси и Тед може и да изглеждат като идеалната двойка, ала Мег подозира, че те не си подхождат. Макар тя да знае, че да провали сватбата на най-добрата си приятелка е правилната постъпка, като че ли никой друг не е съгласен с нея, защото, когато Луси зарязва младоженеца пред олтара, всички обвиняват Мег и тя се превръща в най-мразената жена в града… Град, в който се оказва хваната като в капан – с развалена кола, с празно портмоне и един страшно ядосан бивш младоженец. И когато се опитва да се измъкне от Уайнет, без да плати хотелската си сметка (ще изпрати парите по-късно!), я очаква неприятна изненада – принудена е да отработи дълга си. А и Тед няма никакво намерение да улесни бягството й…
Една забавна и невероятно увлекателна романтична история, в която почитателите на съвременни любовни романи ще се влюбят!
Мег искаше единствено да си тръгне и никога да не се върне, само че нямаше кола, а не бе в състояние да понесе мисълта как се прибира заедно с родителите си, не и преди да е успяла да се стегне. Тори като че ли бе най-голямата й надежда и тя й отправи умолителен поглед, но в този миг Тед я сграбчи за ръката.
- Ти стой където си.
Всяка дума имаше назъбено острие и леден връх. Искаше една последна конфронтация и след всичко станало я заслужаваше.
Баща й го огледа изпитателно, а после се обърна към нея.
- Колата ти тук ли е?
Когато Мег поклати глава, той извади ключовете от своя автомобил и й ги подхвърли.
- Ще помолим някой да ни откара в града и ще те чакаме в хотела.
Един по един събралите се започнаха да се разотиват. Никой не искаше да се противопостави на Тед, нито дори майка му. Франческа и Дали заведоха родителите на Мег до кадилака си. Докато колите се отдалечаваха една след друга, Тед се приближи до ръждясалия знак и зарея поглед към съсипаната земя, която се простираше пред него, изгубила изведнъж всякакви перспективи за бъдещето. Раменете му увиснаха. Тя му го беше причинила. Не нарочно, но въпреки това го беше направила, оставайки в Уайнет, когато всичко й казваше, че е абсолютно наложително да си тръгне. А после, сякаш това не бе достатъчно глупаво, най-нелепо се беше влюбила в мъжа, който бе най-малко вероятно да й отвърне със същото. И именно опитът й да задоволи собствените си желания бе довел до този миг, в който всичко бе рухнало.
Слънцето бе слязло ниско на небето и очертаваше профила му с огнени щрихи. И последната кола си бе отишла, ала Мег сякаш бе престанала да съществува. Той не помръдваше. Когато не бе в състояние да издържа повече, тя се насили да отиде при него.
- Толкова съжалявам - прошепна.
Вдигна ръка, за да избърше кръвта от ъгълчето на устата му, ала той улови китката й, преди да го е докоснала.
- Това беше ли достатъчно страстно за теб?
- Какво?
- Мислиш, че съм безчувствен. - Гласът му беше дрезгав от емоция. - Че съм някакъв робот.
- О, Тед... нямах това предвид.
- Само защото ти си падаш по мелодрамите, единствено ти имаш право да изпитваш чувства, така ли?
Не този разговор трябваше да водят.
- Тед, никога не съм искала да те забъркам в това със Спенс.
- И какво се очакваше да направя? Да оставя да му се размине, че се е опитал да те насили?
- Не беше точно така. Наистина не знам какво би станало, ако Хейли не се беше появила. Той...
- Потя се! - изкрепщ Тед и в думите му нямаше никакъв смисъл. - Каза, че никога не се потя.
За какво говореше? Мег опита отново:
- Бях сама в потока, когато се появи. Помолих го да си тръгне, но той не го направи. Нещата загрубяха.
- И кучият син си плати за това. - Той сграбчи ръката й. - Преди два месеца бях на път да се оженя за друга жена. Не заслужавам ли поне малко разбиране? Само защото ти си скочила в дълбокото, не означава, че и аз трябва да скоча още сега.
Свикнала бе да разчита мислите му, ала не и този път.
- Какво искаш да кажеш с това „скочила в дълбокото"?
Устните му се изкривиха презрително.
- Влюбила си се.
Думите бяха изречени с толкова отвращение, че би трябвало да оставят мехури по устните му. Мег направи крачка назад.
- Едва ли бих нарекла влюбването „да скочиш в дълбокото".
- А как би го нарекла тогава? Бях готов да прекарам остатъка от живота си с Луси. Остатъка от живота си! Защо не можеш да го разбереш?
- Разбирам го. Просто не разбирам защо говорим за това сега, след всичко, което се случи току-що.
- Естествено, че не разбираш. - Беше пребледнял. - Не разбираш нищичко от разумно държание. Мислиш си, че ме познаваш толкова добре, а всъщност не знаеш нищо за мен.
Поредната жена, която смяташе, че разбира Тед Бодин...
Преди Мег да успее да се върне на истински важната тема, той отново подхвана атаката си:
- Хвалиш се, че си изтъкана само от чувства. Е, поздравления! Аз съм различен. Искам в нещата да има логика и ако това е грях в твоите очи, толкова по-зле.
Сякаш изведнъж бе заговорил на чужд език. Мег разбираше думите, но не и смисъла им заедно. Защо не говореха за нейното участие в катастрофата със Спенс?
Тед избърса кръвта, процеждаща се от ъгълчето на устата му, с опакото на ръката си.
- Твърдиш, че ме обичаш. Какво изобщо означава това? Аз обичах Луси, а виж само колко безсмислено се оказа.
- Обичал си Луси?
Не го вярваше. Не искаше да го повярва.
- Пет минути след като се запознахме, разбрах, че тя е жената. Тя е интелигентна. Мила. Иска да помага на хората и разбира какво е да живееш пред очите на всички. Приятелите ми я обичаха. Родителите ми я обичаха. Искахме едни и същи неща от живота. И никога не съм грешал повече за нещо. - Еласът му